Димитър Благоев

(1856-1924)


Blagoev      Да погледнем сега в градовете на закъснелите народи! Където и да минеш, едно и също нещо те поразява – че тия народи съвсем не ценят нито времето, нито труда. И наистина, минаваш по улиците на кой да е град и какво виждаш? Хиляди дюкенджии, които продават едни и същи стоки, хиляди занаятчии с подвити крака и нагърбени с игла да работят едно и също от зари до вечеря. И какво? Доволни ли са, здрави ли са, богати ли са, или са просветени? Знаем ги какви са. Всякой става с безпокойно сърце, дали ще продаде нещо днес, дали утре или другиден ще има с какво да се прехрани; отваря дюкеня си с една тайна завист към съседа, с тайно желание да погинат всички други, да остане само той да продава и с много други различни, нито християнски, нито човешки пожелания. Остави това, ами колко труд, колко време народът губи напразно, когато всичко може да бъде по-другояче, когато работите могат да се наредят така, щото всички да бъдат обезпечени.
     ...Сетне, борбата, завистта, която съществува между хората при сегашните наредби, гдето всеки вижда своето щастие в нещастието на другите, ще изчезнат и ще се заместят с благородното съревнование – всякой да изпълни своя дълг спрямо обществото, което му обещава спокойно съществувание. От друга страна, с премахванието на сиромашията, която сега е източник на много престъпления, ще станат непотребни полицията и затворите. Най-подир, с премахванието на сегашната търговия с всичките й учреждения – с различните видове лихварство, с парите, размяната, продажбите и др. учреждения, основани на борбата на частните интереси – ще изчезнат източниците, които раждат вечните препирни между гражданите, ще изчезнат сегашните съдилища с ужасно заплетената им наредба и заедно с многочислените адвокати. С малко думи, ще се махне всичко това, що ожесточава хората и ги прави да приличат повече на зверове, отколкото на човеци.
     Да се осъществи такава обществена наредба искат и работят социалистите.

Димитър Благоев, "Що е социализъм и има ли той почва у нас?" (1891)

 


 


Към началото на страницата