Карл Маркс

Тезиси за Фойербах


Източник: К. Маркс, Ф. Енгелс. Избрани произведения в 10 тома, том 1. Партиздат, София, 1978
Превод: Неделчо Манев
Сканиране и обработка: Движение „23 септември“
Дигитализация: Даниела Пенкова
Корекция: Движение „23 септември“
📖 PDF,изд.1957


Написано от К. Маркс през пролетта на 1845 г. За пръв път публикувано от Фридрих Енгелс през 1888 г. в приложение към отделното издание на неговото съчинение „Лудвиг Фейербах и краят на класическата немска философия“.


1.

Главният недостатък на целия досегашен материализъм – включително и на Фойербаховия – е, че той схваща предмета, действителността, сетивността само като обект или съзерцание, а не като човешка сетивна дейност, като практика, не субективно. Затова дейната страна е развита абстрактно в противоположност на материализма от идеализма, тъй като той, естествено, не познава действителна, сетивната дейност като такава. Фойербах иска да има работа със сетивни обекти, действително различаващи се от мисловните обекти, но не схваща самата човешка дейност като предметна дейност. Затова в „Същност на християнството“ той разглежда само теоретичната дейност като истински човешка, а практиката се схваща и фиксира само в мръсно-търгашеската форма на нейното проявление. Затова той не разбира значението на „революционната“, на „практическо-критическата“ дейност.

2.

Въпросът, дали човешкото мислене притежава предметна истинност, не е въпрос на теорията, а практически въпрос. В практиката човек трябва да докаже истинността, т.е. действителността и мощността на своето мислене, неговата принадлежност към този свят. Спорът за действителността или недействителността на мисленето, което се изолира от практиката, е чисто схоластичен въпрос.

3.

Материалистическото учение, че хората са продукти на обстоятелствата и на възпитанието и че следователно изменените хора са продукти на други обстоятелства и на изменено възпитание, забравя, че именно хората променят обстоятелствата и че трябва да се възпитава и самият възпитател. Затова то по необходимост стига дотам да разделя обществото на две части, едната от които стои над обществото (например у Роберт Оуен).
Съвпадението на промяната на обстоятелствата и на човешката дейност може да бъде разгледано и рационално разбрано само като революционна практика.

4.

Фойербах изхожда от факта на религиозното самоотчуждаване, от раздвояването на света на религиозен, въображаем свят н на действителен свят. Неговата задача се състои в това, да сведе религиозния свят до неговата земна основа. Той не забелязва, че след като бъде изпълнена тази задача, все още остава да бъде извършено най-главното. А именно: фактът, че земната основа се откъсва от самата себе си и се пренася в облаците като самостоятелно царство, може да бъде обяснен само със саморазкъсаността и самопротиворечивостта на тази земна основа. Следователно последната трябва най-напред да бъде разбрана в нейната противоречивост, а след това да бъде практически революционизирана чрез отстраняване на това противоречие. Така че например, след като в земното семейство е разкрита тайната на светото семейство, самото земно семейство трябва да бъде подложено на теоретична критика и на практическо революционно преобразуване.

5.

Фойербах свежда религиозната същност до човешката същност. Но човешката същност не е абстракция, присъща на отделния индивид. В своята действителност тя е съвкупността на всички обществени отношения.

6.

Недоволен от абстрактното мислене, Фойербах апелира към съзерцанието; но той схваща сетивността не като практическа човешко-сетивна дейност.

7.

Затова Фойербах, който не се занимава с критика на тази действителна същност, е принуден:
1)да се абстрахира от хода на историята, да разглежда религиозното чувство, обособено и да предпоставя абстрактен – изолиран – човешки индивид;
2)затова той схваща същността само като „род“, като вътрешна, няма всеобщост, която свързва множеството индивиди само с природни връзки.
Затова Фойербах не вижда, че самото „религиозно чувство“ е обществен продукт и че абстрактният индивид, който той анализира, в действителност принадлежи към определена обществена форма.

8.

Общественият живот по своята същност е практически. Всички мистерии, които водят теорията към мистицизма, намират своето рационално разрешение в човешката практика и в разбирането на тази практика.

9.

Най-много, което може да постигне съзерцателният материализъм, т. е. материализмът, който разбира сетивността не като практическа дейност, е да съзерцава отделните индивиди в „гражданското общество“.

10.

Гледището на стария материализъм е „гражданското“ общество; гледището на новия материализъм е човешкото общество, или обобщественото човечество.

11.

Философите само по различни начини са обяснявали света, а задачата е той да бъде изменен.

- КРАЙ -