Фридрих Енгелс
За политическото действие на работническата класа
АВТОРСКИ ЗАПИС НА РЕЧ, ПРОИЗНЕСЕНА НА ЗАСЕДАНИЕТО НА ЛОНДОНСКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ
21 септември 1871
Източник: К. Маркс, Ф. Енгелс. Съчинения, том 17. изд. на БКП, 1965 📖 PDF
Превод: Филип Гинев
Препис и дигитализация: Даниела Пенкова
***
Абсолютното въздържане от политика е невъзможно; всички вестници на привържениците на въздържането също се занимават с политика. Въпросът е само как и каква политика да се води. При това за нас въздържането е невъзможно. Работническата партия като политическа партия вече съществува в повечето страни. Не ние ще я разрушаваме, проповядвайки въздържане от политика. Практиката на съвременния живот, политическото потисничество, на което съществуващите правителства подлагат работниците — както с политически, така и със социални цели, — карат работниците щат не щат да се занимават с политика. Да им проповядваме въздържане от политика би значило да ги тласкаме в прегръдките на буржоазната политика. Въздържането от политика е напълно невъзможно особено след Парижката комуна, която постави на дневен ред политическото действие на пролетариата.
Ние искаме премахване на класите. Кое е средството за постигане на тази цел? Политическото господство на пролетариата. И ето че когато всичко стана от ясно по-ясно, от нас се иска да не се намесваме в политиката! Всички проповедници на въздържането от политика наричат себе си революционери и дори революционери par exelence. Но революцията е върховен акт на политиката; който се стреми към нея, трябва да признава и средствата, политическите действия, които подготвят революцията, които възпитават работниците за революцията и без които работниците на другия ден след сражението ще бъдат измамени от хора като Фавър и Пиа. А политиката, за която става дума, трябва да бъде работническа политика; работническата партия не бива да се мъкне в опашката на една или друга буржоазна партия, а трябва да се конституира като независима партия със собствена цел, със собствена политика.
Политическите свободи, правото на събрания и на сдружаване, свободата на печата — това е нашето оръжие; нима можем да скръстим ръце и да се въздържаме от политика, когато искат да ни отнемат това оръжие? Някои твърдят, че всяко политическо действие е равносилно на признаване на съществуващия ред. Но щом този ред дава в ръцете ни възможности да протестираме против него, използването на тези възможности не означава признаване на съществуващия ред.
- КРАЙ -