Карл Маркс. „Към критиката на политическата икономия“
КНИГА ПЪРВА. ЗА КАПИТАЛА
РАЗДЕЛ ПЪРВИ: КАПИТАЛЪТ ИЗОБЩОГлава втора
Парите, или простото обръщение
4. Благородните метали
Буржоазният производствен процес овладява отначало металното обръщение като готов наследен орган, който наистина постепенно се преобразува, но все пак винаги запазва основната си конструкция. Въпросът, защо златото и среброто, а не други стоки служат за материал на парите, излиза извън пределите на буржоазната система. Поради това ние само сумарно обобщаваме най-съществените аспекти.
Тъй като самото всеобщо работно време допуска само количествени разлики, предметът, който трябва да важи като негово специфично въплъщение, трябва да бъде способен да изразява чисто количествени разлики, така че са предпоставени еднаквост и еднообразие на качеството. Това е първото условие за функционирането на една стока като мярка на стойностите. Ако аз например оценявам всички стоки във волове, кожи, пшеница и т.н., всъщност трябва да ги измервам в мислени средни волове или средни кожи, тъй като има качествена разлика между вол и вол, пшеница и пшеница или кожа и кожа. Напротив, златото и среброто, като прости тела са винаги равни на самите себе си и поради това еднакви количества от тях представляват еднакво големи стойности.*139 Другото условие за стоката, която трябва да служи като всеобщ еквивалент, който произлиза от нейната функция да изразява чисто количествени разлики, е възможността да бъде нарязана на произволни части и отново съединявана, така че парите за смятане да могат да бъдат представени и осезателно. Златото и среброто притежават тези качества в най-висока степен.
Като средство за обръщение златото и среброто имат пред другите стоки това предимство, че тяхното голямо специфично тегло - способността им да представят относително голямо тегло в малък обем - съответства на икономическото им специфично тегло - на способността им да включват относително много работно време, т.е. голяма разменна стойност в малък обем. По този начин е осигурена лекотата на транспортирането, на прехвърлянето от ръце в ръце или от държава в държава, както и способността им бързо да се появяват и изчезват - накратко, тяхната материална подвижност, това sine qua non*140 за тази стока, която трябва да служи като perpetuum mobile*141 на процеса на обръщение.
Високата специфична стойност на благородните метали, тяхната трайност, относителна неразрушимост и неокисляемост на въздуха, а специално при златото неговата неразтворимост в киселини, с изключение на царската вода, всички тези естествени свойства правят от благородните метали естествен материал за образуване на съкровища. Затова Петър Мъченика, който изглежда е бил голям любител на шоколада, казва следното за торбите с какао, които били един от видовете мексикански пари:
„О, щастлива монета, която доставя на човешкия род приятна и полезна напитка и запазва притежателите си свободни от адската язва на алчността, тъй като не може да бъде нито заровена, нито запазена дълго.“ („За новия свят“[32].)
Голямото значение на металите изобщо в рамките на непосредствения производствен процес е свързано с функцията им като оръдие на производството. Независимо от редкостта на златото и среброто тяхната голяма мекота в сравнение с желязото и дори с медта (в закалено състояние, както я употребявали древните народи) ги прави негодни за такова използване и ги лишава до голяма степен от онова свойство, върху което почива потребителната стойност на металите изобщо. Колкото безполезни са те в рамките на непосредствения производствен процес, толкова може и без тях като средства за живот, като предмети за потребление. Затова всяко произволно количество от тях може да влезе в обществения процес на обръщението, без да навреди на процесите на непосредственото производство и потребление. Тяхната индивидуална потребителна стойност не влиза в конфликт с икономическата им функция. От друга страна, златото и среброто са не само излишни в отрицателен смисъл, т.е. предмети, от които можем да се лишим, но техните естетични свойства ги правят естествен материал за разкош, украшения, блясък и празнични потребности, накратко - положителна форма на изобилието и богатството. Те се явяват, тъй да се каже, като самородна светлина, изкопана от подземния свят, при което среброто отразява всички лъчи на светлината в тяхната първоначална смес, а златото - само най-силният цвят - червения. Но усетът за цвят е най-популярната форма на естетичното чувство изобщо. Етимологичната връзка между наименованията на благородните метали и съотношението на цветовете в индогерманските езици е доказана от Якоб Грим (вж. неговата „История на немския език“[33]).
Накрая способността на златото и среброто да бъдат превръщани от формата на монети във формата на кюлче, от формата на кюлче във формата на луксозни артикули и, обратно, следователно тяхното предимство пред другите стоки да не бъдат свързани веднъж завинаги с дадени, определени потребителни форми ги прави естественият материал на парите, които трябва постоянно да се превръщат от една определеност по форма в друга.
Природата не произвежда пари, нито банкери, нито камбиален курс. Но тъй като буржоазното производство трябва да кристализира богатството като фетиш във формата на отделна вещ, златото и среброто са неговото съответно въплъщение. Златото и среброто по природата си не са пари, но парите са по природата си злато и сребро. От една страна, сребърният или златният паричен кристал е не само продукт на процеса на обръщение, но и фактически неговият единствен устойчив продукт. От друга страна, златото и среброто са готови природни продукти и са също тъй непосредствено първото, както са и второто, неразделени от никакви различия по формата. Всеобщият продукт на обществения процес, или самият обществен процес като продукт, е особен природен продукт - метал, скрит в недрата на земята и изкопаем от нея.*142
Ние видяхме, че златото и среброто не отговарят на изискването, което им се поставя като пари - да бъдат стойности с неизменни величини. Все пак те притежават, както още Аристотел отбелязва, по-перманентна величина на стойността, отколкото средно другите стоки. Независимо от общия ефект от поскъпването или поевтиняването на благородните метали, колебанията в стойностните съотношения за златото и среброто са особено важни, тъй като и двата метала паралелно служат на световния пазар като материал на парите. Чисто икономическите причини за тези промени в стойността - завоевания и други политически промени, които са оказвали голямо влияние върху стойността на металите в стария свят, действат само локално и временно - трябва да бъдат сведени до изменението на работното време, необходимо за производството на тези метали. Самото работно време ще зависи от тяхната относителна естествена рядкост, както и от по-големите или по-малки трудности, с които се съпътства добиването им в чисто метално състояние. Всъщност златото е първият метал, открит от човека. От една страна, самата природа го представя в самородна кристална форма, индивидуализирано, несвързано химически с други тела или, както казвали алхимиците, в девствено състояние; от друга страна, природата сама поема работата на технологията в големите златопромивачници на реките. Така от страна на човека се иска само най-прост труд било за получаване на речното злато, било за златото в наносна почва, докато добиването на сребро има за предпоставка миньорски труд и изобщо сравнително високо развитие на техниката. Ето защо първоначалната стойност на среброто, въпреки неговата по-малка абсолютна рядкост, е по-голяма от тази на златото. Твърдението на Страбон, че при едно арабско племе били давани 10 фута злато за 1 фунт желязо и 2 фунта злато за 1 фунт сребро, съвсем не изглежда невероятно. Но паралелно с развитието на производителните сили на обществения труд и с поскъпването поради това на продукта на простия труд в сравнение със сложния и паралелно с все по-всестранното разработване на земната кора и на изчерпването на първоначалните повърхностни източници на притока на злато спада стойността на среброто в сравнение с тази на златото. Най-после, на дадена степен в развитието на технологията и на съобщителните средства натежава на везните откриването на нови страни със златни или сребърни залежи. В древна Азия отношението на златото към среброто било 6:1 или 8:1 - последното отношение съществувало в Китай и Япония чак до началото на XIX в.; 10:1 - съотношението по времето Ксенофонт - може да бъде взето за средно съотношение през средния период на древността. Експлоатацията на испанските сребърни мини от Картаген, а по-късно и от Рим е имала в древните времена приблизително същия ефект както и откриването на американските мини в съвременна Европа. За епохата на Римската империя отношението 15 или 16:1 може да се приеме за приблизителна средна цифра, макар че в Рим се среща често по-голямо обезценяване на среброто. Същото движение, започващо с относително обезценяване на златото и завършващо със спадане на стойността на среброто, се повтаря в следващата епоха, която се простира от средните векове до най-ново време. Подобно на времето на Ксенофонт, средното съотношение през Средновековието е 10:1 и се превръща вследствие на откриването на американските мини пак в 16 или 15:1. Откриването на австралийските, калифорнийските и колумбийските златни източници прави вероятно едно ново спадане на стойността на златото.*143
C. Теории за средствата за обръщение и за парите
Както през XVI и XVII в. - детския период на съвременното буржоазно общество - всеобщата жажда за злато подтиквала народи и князе към задморски кръстоносни походи за златния граал*144, така и първите тълкуватели на съвременния свят - създателите на монетарната система, от която меркантилната система е само вариант - прокламирали златото и среброто, т.е. парите, за единствено богатство. Те правилно формулирали призванието на буржоазното общество: „да прави пари“, т.е. от гледище на простото стоково обръщение, да трупа вечното съкровище, което нито молци ядат, нито ръжда разяжда. На монетарната система не се възразява с това, че един тон желязо с цена 3 ф. ст. е същата стойностна величина., както и 3 ф.ст. злато. Тук не се касае за величината на разменната стойност, а за нейната адекватна форма. Ако монетарната и меркантилната система окачествяват световната търговия и свързаните непосредствено с нея отделни отрасли на националния труд за единствен истински източник на богатство, или пари, трябва да се има пред вид, че по-голямата част от националното производство се движело тогава още във феодални форми и служело като непосредствен източник за издръжката на самите производители. Продуктите до голяма степен не се превръщали в стоки, следователно не и в пари, не влизали изобщо във всеобщия обществен обмен на веществата и затова не се явявали като опредметяване на всеобщия абстрактен труд и в действителност не образували буржоазно богатство. Пари като цел на обръщението - това е разменната стойност, или абстрактното богатство, а не някакъв веществен елемент на богатството като определяща цел и движещ мотив на производството. Съответно на предшестващата степен на буржоазното производство тези непризнати пророци се придържали към масивната, осезаема и блестяща форма на разменната стойност, към нейната форма на всеобща стока, в противоположност на всички отделни стоки. Същинската буржоазно-икономическа сфера на тогавашната епоха е била сферата на стоковото обръщение. Ето защо те разглеждали целия заплетен процес на буржоазното производство от гледището на тази елементарна сфера и смесвали парите с капитала. Нестихващата борба на съвременните икономисти срещу монетарната и меркантилната система произтича до голяма степен от това, че тази система в брутално-наивна форма издрънква тайната на буржоазното производство - неговата подчиненост на разменната стойност. Рикардо, макар да го използва с погрешна цел, отбелязва някъде, че дори и във времена на глад жито се внася не защото народът гладува, а защото търговецът на жито печели пари. Така че политическата икономия греши в своята критика срещу монетарната и меркантилната система, защото я напада като проста илюзия, само като лъжлива теория, а не разпознава в нея варварската форма на своята собствена основна предпоставка. При това тази система не само получава историческо право, но и пълно право на гражданство в рамките на определени сфери на съвременната икономика. На всички етапи на буржоазния производствен процес, където богатството приема елементарната форма на стока, разменната стойност приема елементарната форма на пари и във всички фази на производствения процес богатството винаги отново се връща за един миг във всеобщата елементарна форма на стока. Дори и в най-развитата буржоазна икономика специфичните функции на златото и среброто като пари, за разлика от тяхната функция като средство за обръщение и в противоположност на всички останали стоки, не се премахват, а само се ограничават, така че монетарната и меркантилната система запазват своето право. Католическият факт, че златото и среброто като непосредствено въплъщение на обществения труд и следователно като битие на абстрактното богатство се противопоставят на останалите светски стоки, засягат естествено протестантската point d'honneur*145 на буржоазната политическа икономия, която от страх пред предразсъдъците на монетарната система загубила, както ще видим при по-нататъшното изложение, за дълго време способността да преценява явленията на паричното обръщение.
В противоположност на монетарната и меркантилната система, които познават парите само в определеността по форма, като кристален продукт на обръщението, съвсем правилно е, че класическата политическа икономия ги е схващала най-напред в тяхната текуща форма, като форма на разменната стойност, възникваща и отново изчезваща в процеса на стоковата метаморфоза. Затова както стоковото обръщение се схваща изключително във формата С-П-С, а тази форма също тъй се схваща изключително в определеността на процесиращото единство на продажбата и покупката, така и парите се утвърждават в определеността им по форма като средство за обръщение, в противоположност на определеността им по форма като пари. Ако самото средство за обръщение се изолира в неговата функция като монета, то се превръща, както видяхме, в стойностен знак. Но тъй като пред класическата политическа икономия е стояло преди всичко металното обръщение като господстваща форма на обръщението, тя схваща металните пари като монети, а металните монети - като прости стойностни знаци и съответно на закона за обръщението на стойностните знаци се оформя схващането, че цените на стоките зависят от масата на циркулиращите пари, а не обратното - че масата на циркулиращите пари зависи от цените на стоките. Този възглед срещаме повече или по-малко споменат при италианските икономисти от XVII в., ту възприет, ту отречен от Лок, определено развит от „Spektator“ (в броя от 19 октомври 1711 г.), от Монтескьо и от Хюм. Тъй като Хюм е най-значителният представител на теория в XVIII в., ние започваме нашия преглед с него.
При определени предпоставки увеличението или намалението било на циркулиращите метални пари, било на циркулиращите стойностни знаци изглежда, че действа равномерно върху цените на стоките. Ако спадне или се повиши стойността на златото или среброто, в които разменните стойности на стоките са оценени като цени, цените на стоките се повишават или спадат, тъй като мярката на тяхната стойност се е изменила и циркулира повече или по-малко злато и сребро като монети, защото цените са се повишили или спаднали. Обаче видимото явление е изменението на цените заедно с увеличеното или намаленото количество на средствата за циркулация при непроменена разменна стойност на стоките. От друга страна, ако количеството на циркулиращите знаци на стойността се намали или увеличи под или над необходимото им ниво, спадането или повишаването на стоковите цени ги свежда принудително до него. И в двата случая еднаквия ефект изглежда предизвикан от една и съща причина и Хюм се е придържал към тази привидност.
Всяко научно изследване на отношението между количеството на средствата за обръщение и движението на стоковите цени трябва да приеме стойността на паричния материал за дадена. Хюм, напротив, разглежда изключително епохи на революция в мярката на самите благородни метали, следователно революция в мярката на стойностите. Настъпилото след откриването на американските мини повишаване на стоковите цени едновременно с увеличаването на количеството на металните пари образува исторически фон на неговата теория, а полемиката срещу монетарната и меркантилната система служи като неин практически мотив. Разбира се, че притокът на благородни метали може да се увеличи при непроменени разходи за тяхното производство. От друга страна, намалението на тяхната стойност, т.е. на необходимото за тяхното производство работно време, ще се прояви отначало само в увеличението на техния приток. Следователно, казвали по-късно ученици на Хюм, намалението на стойността на благородните метали се проявява в растящата маса на средствата за обръщение, а растящата маса на средствата за обръщение - в повишаването на стоковите цени. Но в действителност се повишава само цената на експортираните стоки, които се разменят срещу злато и сребро като стока, а не като средство за обръщение. Тъй че цената на тези стоки, които са оценени в злато и сребро с намалена стойност, се повишава спрямо всички останали стоки, чиято разменна стойност продължава да бъде оценявана в злато и сребро според мащаба на техните стари производствени разходи. Тази двойна оценка на разменната стойност на стоките в една и съща страна може да бъде, естествено, само временна и цените, изразени в злато и сребро, трябва да се изравнят в пропорциите, определени от самите разменни стойности, така че накрая разменните стойности на всички стоки да бъдат оценявани съответно с новата стойност на паричния материал. Тук не е мястото за разглеждане нито на този процес, нито пък на начина, по който изобщо разменната стойност на стоките се налага след колебанията на пазарните цени. Но че в по-слабо развитите епохи на буржоазното производство това изравняване става съвсем постепенно и заема дълги периоди от време и във всеки случай не върви в крак с увеличението на наличностите в обръщение, е доказано убедително в резултат на новите критически изследвания върху движението на стоковите цени през XVI в.*146 Съвсем неуместни са любимите на Хюмовите ученици позовавания върху повишаването на цените в древния Рим вследствие завладяването на Македония, Египет и Мала Азия. Присъщото на древния свят внезапно и насилствено прехвърляне на натрупани парични съкровища от една страна в друга, временното намаление на производствените разходи на благородните метали в определена страна чрез простия процес на грабеж също така не засягат иманентните на паричното обръщение закони, както например безплатното раздаване на египетско и сицилийско жито в Рим не засяга общия закон, който регулира цената на житото. На Хюм, както и на всички други автори от XVIII в., липсвал необходимия материал за детайлно наблюдение на паричното обръщение; от една страна, проверена история на стоковите цени, а от друга страна, официална и непрекъсната статистика върху експанзията и концентрацията на средствата за обръщение, върху прилива и отлива на благородните метали и т.н. - материал, който изобщо се създава едва при пълното развитие на банковото дело. Хюмовата теория за обръщението се резюмира в следните положения: 1. Цените на стоките в една страна се определят от масата на намиращите се в нея пари (реални пари или символични); 2. Парите, циркулиращи в една страна, представляват всички намиращи се в нея стоки. В пропорцията, в която нараства броя на представителите, т.е на парите, повече или по-малко от репрезентираната вещ се пада на отделния представител; 3. Ако се увеличи количеството на стоките, цената им спада или стойността на парите се повишава. Ако се увеличи количеството на парите, цената на стоките, обратно, се повишава, а стойността на парите спада.*147
„Скъпотията на нещата“, казва Хюм, „дължаща се на изобилие от пари, е недостатък на всяка съществуваща търговия, защото позволява на по-бедните страни да конкурират по-богатите на чуждите пазари. ...Когато разглеждаме една нация като нещо отделно, наличността на много или малко монети за изчисление или репрезентиране на стоките не може да окаже никакво влияние - нито добро, нито лошо, - също както балансът на един търговец не би се изменил, ако той въведеше в счетоводството си вместо арабска система за смятане, която изисква по-малко цифри, римската, която се нуждае от повече цифри. Подобно на римските цифри по-голямото количество пари е дори неудобно и изисква повече труд както за съхранение, така и за транспорт.“*148
За да докаже изобщо нещо, Хюм би трябвало да посочи, че в дадена цифрова система масата на употребените цифри не зависи от големината на числото, а, обратното, големината на числото зависи от количеството на употребените цифри. Много правилно е, че не е предимство да се оценяват или „изчисляват“ стоковите стойности в злато или сребро с понижена стойност, и затова народите, заедно с нарастването на сумата от стойностите на циркулиращите стоки, винаги са намирали за по-удобно да изчисляват в сребро в мед и в злато вместо в сребро. Колкото по- богати ставали, толкова повече те превръщали по-малоценните метали в спомагателни монети, а по-ценните - в пари. От друга страна, Хюм забравя, че за изчисляване на стойностите в злато или сребро не е необходимо да е „налице“ нито злато, нито сребро. За него парите за смятане съвпадат със средството за обръщение, и двете са монети (coin). От това, че изменението на стойността на мярката на стойностите, или на благородните метали, които функционират като пари за смятане, предизвиква покачване или спадане на стоковите цени, а следователно и на количеството на циркулиращите пари при непроменена скорост на обръщението, Хюм заключава, че повишаването или спадането на стоковите цени зависи от количеството на циркулиращите пари. Това, че през XVI и XVII в. не само се увеличило количеството на златото и среброто, но заедно с това се намалили и техните производствени разходи, Хюм можел да види от закриването на европейските мини. През XVI и XVII в. стоковите цени в Европа се повишили заедно с масата злато и сребро, внесени от Америка; следователно цените на стоките във всяка страна се определят от масата на намиращото се в нея злато и сребро. Това е бил първият „необходим извод“ на Хюм.*149 В XVI и XVII в. цените на стоките не се повишили равномерно с увеличението на благородните метали; изминал повече от половин век, преди да проличи каквато и да е промяна в стоковите цени, а дори и след това минало дълго време, преди разменните стойности на стоките да се оценяват общо съобразно спадналата стойност на златото и среброто, т.е. преди революцията да обхване всички стокови цени. Следователно - заключава Хюм, който в пълно противоречие с основните положения на своята философия безкритично превръща едностранчиво наблюдавани факти в общи положения - цената на стоките или стойността на парите не се определя от абсолютната маса на намиращите се в една страна пари, а, обратно, от онова количество злато и сребро, което действително влиза в обръщението, но в края на краищата всичкото злато и сребро, намиращо се в една страна, трябва да бъде погълнато от обръщението като монети.*150 Ясно е, че ако златото и среброто притежават собствена стойност, за дадена сума от стокови стойности може, независимо от всички други закони на обръщението, да циркулира като еквивалент само определено количество злато и сребро. Тъй че, ако всяко случайно намиращо се в една страна количество злато и сребро - без оглед на сумата на стоковите стойности - трябва да влезе в стокообмена като средство за обръщение, златото и среброто не притежават никаква иманентна стойност и поради това фактически не са действителни стоки. Това е третият „необходим“ извод на Хюм. Той пуска в процеса на обръщението стоки без цени и злато и сребро без стойност. Затова той никога не говори за стойност на стоките и стойност на златото, а само за тяхното съответно количество. Още Лок беше казал, че златото и среброто имали само въображаема, или условна стойност: първата брутална форма на противопоставяне срещу твърдението на монетарната система, че само златото и среброто имат истинска стойност. Обстоятелството, че паричното битие на златото и среброто произтича единствено от тяхната функция в обществения разменен процес, се тълкува в смисъл, че те дължат своята*151 собствена стойност, а следователно и величината на своята стойност, на една обществена функция.*152 Следователно златото и среброто са неща без стойност, но в процеса на обръщението получават фиктивна величина на стойност като представители на стоките. Този процес ги превръща не в пари, а в стойност. Тази тяхна стойност се определя от пропорцията между тяхната собствена маса и масата на стоките, тъй като двете количества трябва да се покрият. Тъй че, докато Хюм заставя златото и среброто да влязат в света на стоките като нестоки, той, обратно, щом се явят определени във формата на монети, ги превръща в прости стоки, които чрез проста разменна търговия се обменят срещу други стоки. Ако стоковият свят се състоеше от една единствена стока, например от 1 милион квартера жито, бихме могли много лесно да си представим, че един квартер жито ще се разменя срещу 2 унции злато, ако има 2 милиона унции злато, а срещу 20 унции злато, ако има 20 милиона унции злато, че следователно цената на стоката и стойността на парите се повишават и спадат обратно пропорционално на наличното количество пари.*153 Обаче стоковият свят се състои от безкрайно различни потребителни стойности, чиято относителна стойност съвсем не е определена от тяхното относително количество. Тогава как си представя Хюм тази размяна между масата на стоките и масата на златото? Той се задоволява с непонятно смътната представа, че всяка стока като кратна част от цялата стокова маса се разменя срещу съответната кратна част от цялата маса злато. Следователно процесиращото движение на стоките, което произлиза от съдържащата се в тях противоположност между разменната стойност и потребителната стойност, което се проявява в обръщението на парите и кристализира в различните определености по форма на последните, е заличено и на негово място идва въображаемото, механично изравняване между тегловната маса на намиращите се в една страна благородни метали и масата на наличните едновременно стоки.
Сър Джеймс Стюарт започва своето изследване върху монетите и парите с изчерпателна критика на Хюм и Монтескьо.*154 Той наистина е първият, който поставя въпроса: определя ли се количеството на намиращите се в обръщение пари от цените на стоките или цените на стоките се определят от намиращите се в обръщение пари? Макар неговото изложение да е замъглено от фантастичния му възглед за мярката на стойностите, от колебливото изразяване на разменната стойност изобщо и от реминисценции от меркантилната система, той открива съществените определености по форма на парите и общите закони на паричното обръщение, защото не поставя механично на едната страна стоките и на другата парите, а действително извежда различните функции от различните моменти на самата стокова размяна.
„Употребата на пари за вътрешно обръщение може да се резюмира в две главни точки: за плащане на това, което някой дължи, и купуване на това, от което някой се нуждае; двете, взети заедно, образуват търсенето на налични пари (ready money demands)... Състоянието на търговията, манифактурата, начинът на живот и обичайните разходи на жителите - всички, взети заедно, регулират и определят размера на търсенето на налични пари, т.е. масата на отчуждаванията. За да бъде осъществено това разнообразие от платежи, необходимо е известно количество пари. Това количество може от своя страна според обстоятелствата да се увеличи или намали, макар количеството на отчуждаванията да остава същото... Във всеки случай обръщението на дадена страна може да абсорбира само определено количество пари.“*155
„Пазарната цена на стоката се определя от сложната операция на търсенето и конкуренцията (demand and competition), които са съвсем независими от намиращото се в дадена страна количество злато и сребро. Но какво става със златото и среброто, което не е нужно като монета? То се натрупва като съкровища или се преработва като материал за луксозни артикули. Ако масата на златото и среброто спадне под нивото, необходимо за обръщението, тя се замества със символични пари или други спомагателни средства. Ако някой благоприятен камбиален курс донесе в страната излишък от пари и същевременно пресече търсенето им за износ в чужбина, те често попадат в касите, където са така безполезни, като че ли лежат в мините.“*156
Вторият закон, открит от Стюарт, е възвръщането на основаното върху кредит обръщение към своя изходен пункт. Накрая той описва влиянията, които разликата на лихвения процент в различните страни оказва върху международния прилив и отлив на благородни метали. Последните две определения отбелязваме тук само за пълнота, защото те не спадат към нашата тема за простото обръщение.*157 Символичните пари или кредитните пари - Стюарт още не прави разлика между тези две форми на парите - могат да заместят благородните метали като покупателно средство или като платежно средство във вътрешното обръщение, но не и на световния пазар. Поради това книжните пари са парите на обществото (money of the society), докато златото и среброто са парите на света (money of the world).*158
Характерна особеност на народите с „историческо“ развитие в смисъл на историческа школа на правото[34], е, че забравят постоянно своята собствена история. По тази причина, макар че спорният въпрос за отношението на стоковите цени към количеството на средствата за обръщение постоянно е вълнувал парламента през първата половина на този век и предизвикал в Англия хиляди големи и малки памфлети, Стюарт останал „мъртво куче“ в още по-голяма степен, отколкото Спиноза изглеждал на Мозес Менделсон през времето на Лесинг. Дори и най-новият историк на „currency“*159, Макларен, превръща Адам Смит в автор на Стюартовата теория, Рикардо - на Хюмовата.*160 Докато Рикардо е подобрил теорията на Хюм, Адам Смит само регистрира резултатите от изследванията на Стюарт като мъртви факти. Своята шотландска поговорка „щом спечелиш малко, често става лесно да спечелиш много“ Адам Смит е приложил и по отношение на духовното богатство и поради това премълчава с дребнаво старание източниците, на които дължи малкото, от което наистина прави много. Неведнъж той предпочита да притъпи острието на въпроса там, където една ясна формулировка би го принудила да разчисти сметките си със своите предшественици. Така е и с теорията на парите. Той мълчаливо приема теорията на Стюарт, като разказва, че намиращото се в една страна злато и сребро се употребява отчасти като монета, отчасти се натрупва като резервен фонд за търговците в страните без банки и като банкови резерви в страните с кредитно обръщение, отчасти служи като съкровище за изравняване на международните платежи и отчасти се преработва в луксозни артикули. Той мълчаливо отстранява въпроса за количеството на циркулиращите монети, третирайки съвсем неправилно парите просто като стока.*161 Неговият вулгаризатор, плоският Ж. Б. Сей, когото французите са произвели в prince de la science*162 - тъй както Йохан Кристоф Готшед произведе своя Шьонайх в Омир, а Пиетро Аретино произведе самия себе си в terror principum и lux mundi*163 - въздигна с голяма важност това не съвсем наивно недоглеждане на Адам Смит в догма.*164 Впрочем полемичното напрежение против илюзиите на меркантилната система попречи на Адам Смит да схване обективно явленията на металното обръщение, докато възгледите му за кредитните пари са оригинални и дълбоки. Както в теориите за вкаменелостите от XVIII в. постоянно протича едно скрито течение, произхождащо от критично или апологетично отношение към библейското предание за потопа, така и зад всички парични теории на XVIII в. се крие тайна борба с монетарната система, с онзи призрак, който беше пазил люлката на буржоазната политическа икономия и все още хвърляше своята сянка върху законодателството.
Изследванията върху паричното дело през XIX в. са били непосредствено подбудени не от явленията на металното, а, обратно, от тези на банкнотното обръщение. Връщането към първото е ставало само за да се открият законите на второто. Преустановяването на плащанията в злато на Английската банка в 1797 г., последвалото по-късно повишаване на цените на много стоки, спадането на монетната цена на златото под неговата пазарна цена и обезценяването на банкнотите, особено през 1809 г., послужили като непосредствени практически поводи за борба между партиите в парламента и за теоретичен турнир вън от парламента, водени с еднаква страст. За исторически фон на дебатите служели историята на книжните пари в XVIII в., крахът на банката на Лоу[35] и обезценяването на провинциалните банкноти на английските колонии в Северна Америка, вървящо ръка за ръка с нарастващото количество на стойностните знаци, което е продължило от началото до средата на XVIII в.; след това по-късно книжните пари, наложени със закон (Continental bills) от американското централно правителство през време на войната за независимост, и най-после експериментът с френските асигнации, извършен в още по-голям мащаб. Повечето английски автори от онова време смесват банковото обръщение, което се определя от съвсем други закони, с обръщението на стойностните знаци или на държавните ценни книжа с принудителен курс и заявявайки, че обясняват явленията на това принудително обръщение със законите на металното обръщение, те в действителност извличат обратно законите на последното от явленията на първите. Ние прескачаме всички тези многобройни автори от периода 1800-1809 г. и се обръщаме веднага към Рикардо, първо, защото той обобщава своите предшественици и по-ясно формулира техните възгледи, и, второ, защото видът, който той е придал на паричната теория, до този момент господства в английското банково законодателство. Подобно на своите предшественици Рикардо смесва обръщението на банкнотите или на кредитните пари с простото обръщение на стойностните знаци. Той е повлиян най-много от факта на обезценяването на книжните пари и едновременното повишаване на стоковите цени. Каквото за Хюм са били американските златни мини, това за Рикардо е била печатницата за книжни пари на „Трейднидъл стрийт“[36] и той сам на едно място изрично идентифицира тези два фактора. Неговите първи съчинения, в които се занимава само с паричния въпрос, датират от епохата на най-жестоката полемика между Английската банка, на чиято страна били министрите и военната партия, и нейните противници, около които се групирали парламентарната опозиция, вигите и партията на мира. Тези съчинения се появили като преки предшественици на прочутия доклад на комитета за кюлчетата от 1810 г., в който са приети възгледите на Рикардо.*165 Странното обстоятелство, че Рикардо и неговите привърженици, които обявяват парите за прости стойностни знаци, се наричат „булийонисти“ (привърженици на златните кюлчета), не произтича само от наименованието на този комитет, но и от самото съдържание на учението на Рикардо. В своето съчинение по политическа икономия Рикардо е повторил и развил същите възгледи, но никъде не е изследвал паричното дело само по себе си, както е направил по отношение на разменната стойност, печалбата, рентата и т.н.
Рикардо определя отначало стойността на златото и среброто, както и стойността на всички други стоки, с количеството на опредметеното в тях работно време.*166 В тях както в стоки с дадена стойност се измерват стойностите на всички други стоки.*167 Следователно количествата на средствата за обръщение в една държава се определя, от една страна, от стойността на единицата мярка на парите, от друга страна, от сумата на разменните стойности на стоките. Това количество се изменя чрез икономика в начина на плащане.*168 Тъй като по този начин количеството, в което могат да циркулират парите с дадена стойност, се оказва определено и стойността на парите в обръщението се проява само в тяхното количество, те могат да бъдат заместени в обръщението с прости стойностни знаци, ако са издадени в определена от стойността на парите пропорция, и при това
„парите в обръщение се намират в своето най-съвършено състояние, ако се състоят изключително от книжни пари, които имат същата стойност, както и златото, което те претендират да представляват.“*169
Следователно досега Рикардо определя с цените на стоките количеството на средствата за обръщение, като се приема стойността на парите за дадена, а парите като стойностни знаци означават за него знаци на определено количество злато, а не - както при Хюм - лишени от всякаква стойност представители на стоките.
Там, където Рикардо внезапно прекъсва равния ход на своето изложение и преминава в противоположния възглед, той веднага се обръща към международното обръщение на благородните метали и по този начин забърква проблемата чрез внасянето на чужди гледни точки. Като следваме вътрешния глас на неговите мисли, ние най-напред отстраняваме всички изкуствени случайни обстоятелства и затова пренасяме златните и сребърните мини във вътрешността на страните, в които благородните метали циркулират като пари. Единственото положение, което следва от досегашното изложение на Рикардо, е, че при дадена стойност на златото количеството на циркулиращите пари се оказва определено от цените на стоките. Следователно количеството на циркулиращото в една страна злато се определя в даден момент просто от разменната стойност на циркулиращите стоки. Нека сега приемем, че сумата на тези разменни стойности намалява защото се произвеждат по-малко стоки със старите разменни стойности, било защото вследствие на увеличената производителна сила на труда същата маса стоки получава по-малка разменна стойност. Или да приемем, обратно, че сумата на разменните стойности се увеличава, защото масата на стоките се е увеличила при неизменящи се производствени разходи или защото стойността - било на същата стокова маса, било на по-малка стокова маса - расте вследствие на намалената производителност на труда. Какво ще стане в двата случая с даденото количество циркулиращ метал? Ако златото е пари само защото е в обръщение като средство за обръщение, ако е принудено да остава в обръщението като издадени от държавата книжни пари с принудителен курс (а Рикардо има това предвид), тогава в първия случай количеството на циркулиращите пари ще получи превес по отношение на разменната стойност на метала; във втория случай то би спаднало под своето нормално ниво. Следователно, макар и надарено със своя собствена стойност, златото в първия случай се превръща в знак на метал с по-ниска разменна стойност от неговата собствена, а във втория случай - в знак на метал с по-висока стойност. В първия случай то като стойностен знак ще се намира по-ниско, а във втория случай - по-високо от своята действителна стойност (пак извод от книжните пари с принудителен курс). В първия случай би било същото, като че ли стоките се оценяват в метал с по-ниска стойност, а във втория случай - в метал с по-висока стойност. Ето защо цените на стоките в първия случай биха се повишили, а във втория случай биха спаднали. И в двата случая движението на стоковите цени, тяхното повишаване или спадане, би било последица от относителната експанзия или контракция на масата на циркулиращото злато свръх или под онова ниво, което отговаря на неговата собствена стойност, т.е. свръх или под нормалното количество, което се определя от съотношението между неговата собствена стойност и стойността на стоките, които трябва да се намират в обръщение.
Същият процес би настъпил, ако сумата от цените на циркулиращите стоки останеше неизменна, а масата на циркулиращото злато стигнеше под или над правилното ниво: първото - ако изтърканите в обръщението златни монети не се заместваха чрез съответното ново производство на мините, а второто - ако новият поток от мините превишаваше нуждите на обръщението. И в двата случая се приема, че производствените разходи на златото, или неговата стойност, остават неизменни.
Да резюмираме: Циркулиращите пари, се намират на нормално ниво, ако при дадена разменна стойност на стоките тяхното количество се определя от тяхната собствена стойност като метал. Те надвишават това ниво, златото спада под своята собствена стойност като метал и цените на стоките се повишават, защото сумата на разменните стойности на стоковата маса се намалява или притокът на злато от мините се увеличава. Те се свиват под своето правилно ниво, златото се покачва над своята собствена стойност като метал и цените на стоките спадат, защото сумата от разменните стойности на стоковата маса се увеличава или притокът на златото от мините не замества масата на изхабеното злато. И двата случая циркулиращото злато е стойностен знак с по-голяма или по-малка стойност, отколкото действително съдържа. То може да стане знак на самото себе си с повишена или понижена стойност. Щом всички стоки се оценяват в тази нова стойност на парите, а общите цени на стоките се повишават или спадат съответно, количеството на циркулиращото злато ще съответства отново на нуждите на обръщението (извод, който Рикардо изтъква с особено удоволствие), но ще бъде в противоречие с производствените разходи на благородните метали, а оттам и с тяхното отношение като стока към останалите стоки. Съгласно Рикардовата теория на разменните стойности изобщо, покачването на златото над неговата разменна стойност, т.е. над стойността, определена от съдържащото се в него работно време, би предизвикало увеличение на производството на злато, докато неговият увеличен приток го върне пак на нормалната величина на неговата стойност. Обратно, спадането на златото под неговата стойност би предизвикало намаление на неговото производство, докато то се покачи пак до нормалната величина на стойността си. Чрез тези противоположни движения противоречието между металната стойност на златото и неговата стойност като средство за обръщение би се изгладило, правилното ниво на циркулиращата златна маса би се възстановило и нивото на стоковите цени отново би отговаряло на мярката на стойностите. Тези колебания в стойността на циркулиращото злато биха обхванали и стойността на златото във форма на кюлче, тъй като съгласно предпоставката всичкото злато, което не се употребява като луксозни артикули, се намира в обръщение. Тъй като самото злато, било като монети, било като кюлче, може да се превърне в стойностен знак с по-голяма или по-малка метална стойност от своята собствена, разбира се, че същата участ споделят и евентуално циркулиращите обменяеми срещу злато банкноти. Макар банкнотите да са обменяеми срещу злато и следователно тяхната реална стойност да отговаря на тяхната номинална стойност, цялата маса на циркулиращите пари в злато и банкноти (the aggregate currency consisting of metal and convertible notes) може да бъде оценена над или под своята стойност, според това, дали цялото нейно количество вследствие на изложените по-горе причини надхвърля или спада под онова ниво, което е определено от разменната стойност на циркулиращите стоки и металната стойност на златото. Необменяемите срещу злато книжни пари имат от тази гледна точка само това предимство пред обменяемите срещу злато книжни пари, че те могат да се обезценяват двойно. Те могат да спаднат под стойността на метала, който трябва да представляват, защото са пуснати в преголям брой или пък защото представлявания от тях метал е спаднал под собствената си стойност. Това обезценяване - не на книжните пари спрямо златото, а на златото и книжните пари, взети заедно, или на цялата маса на средствата за обръщение в една страна - е едно от главните изобретения на Рикардо, което лорд Оувърстоун и компания впрегнаха в своя служба и го направиха основен принцип в банковото законодателство на сър Робърт Пил от 1844 и 1845 година.
Това, което трябвало да бъде доказано, било, че цената на стоките или стойността на златото, зависи от масата на циркулиращото злато. Доказателството се състои в предпоставяне на това, което трябва да бъде доказано, именно че всяко количество от благородния метал, което служи за пари, в каквото и отношение да се намира към своята вътрешна стойност, трябва да стане средство за обръщение, монети, а по този начин и стойностен знак на циркулиращите стоки, каквато и да е общата сума на тяхната стойност. С други думи, доказателството се състои в абстрахиране от всички други функции, които парите изпълняват, освен функцията им като средство за обръщение. Поставен натясно, както например в полемиката си с Бозанкет, Рикардо, напълно завладян от явлението, че стойностните знаци са обезценени поради тяхното количество, прибягва към догматични твърдения.*170
Ако Рикардо беше развил тази теория абстрактно по начина, по който ние сторихме това, без да внася в нея конкретни отношения и случайни моменти, които отклоняват вниманието от самия въпрос, нейната празнота щеше да проличи ясно. Обаче той придава на цялото изложение международна окраска. Все пак лесно ще може да се докаже, че привидната грандиозност на мащаба с нищо не изменя нищожността на основните идеи.
И тъй, първото положение гласеше: количеството на циркулиращите метални пари е нормално, ако се определя с оценената на тяхната метална стойност сума от стойностите на циркулиращите стоки. Изразено в международен мащаб, това гласи: При нормално състояние на обръщението всяка страна притежава онова количество пари, което отговаря на нейното богатство или на нейното производство. Парите циркулират със стойност, отговаряща на тяхната действителна стойност, или на техните производствени разходи; т.е. те във всички страни имат една и съща стойност.*171 Затова никога нямало да се изнасят или внасят пари от една страна в друга.*172 По този начин би настанало равновесие между currencies (цялата маса на циркулиращите пари) на различните страни. Правилното ниво на националното currency е изразено сега като международно равновесие между отделните currencies и в действителност не е казано нищо, освен че националността не изменя с нищо общия икономически закон. Сега стигнахме пак до същия фатален пункт, както и по-преди. Как се нарушава правилното ниво, което сега гласи как се нарушава международното равновесие между currencies, или как парите престават да имат във всички страни една и съща стойност, или, най-после, как парите престават да имат във всяка страна своя собствена стойност? Както преди правилното ниво беше нарушено, защото масата на циркулиращото злато се увеличаваше или намаляваше при непроменяща се сума на стоковите стойности или защото количеството на циркулиращите пари оставаше непроменено, докато разменните стойности на стоките се увеличаваха или намаляваха, така и сега определеното със стойността на самия метал международно ниво се нарушава, защото масата на намиращото се в една страна злато нараства вследствие на откриването на нови метални мини в нея*173 или защото сумата на разменните стойности на стоките, циркулиращи в отделна страна, се е увеличила или намалила. Както преди производството на благородните метали се увеличаваше или намаляваше според това, дали трябваше да се свива или разширява currency, а стоковите цени съответно да се понижават или повишават, така сега действат експортът и импортът от една страна в друга. В онази страна, в която цените биха се повишили и стойността на златото би спаднала под неговата метална стойност вследствие на набъбналото обръщение, златото би се обезценило в сравнение с другите страни, а цените на стоките биха се увеличили в сравнение с другите страни. Така че би се изнасяло злато и биха се внасяли стоки. При обратен случай би станало обратното. Както преди продължаваше производството на злато, докато се възстанови правилното стойностно съотношение между метал и стока, така и сега вносът или износът на злато, а заедно с това и повишаването или спадането на стоковите цени би продължило, докато отново се възстанови равновесието между международните currencies. Както при първия случай производството на злато се увеличаваше или спадаше само защото златото струваше повече или по-малко от своята стойност, така и сега международното пътуване на златото би се извършвало само по същата причина. Както при първия случай всяка промяна в производството на златото би повлияла върху количеството на циркулиращия метал, а с това и върху цените, така би повлиял сега международния внос и износ. Щом се възстанови отново относителната стойност между златото и стоките, или нормалното количество на средствата за обръщение, при първия случай би се преустановило по-нататъшното производство, а при втория случай - по-нататъшния износ или внос, освен за заместване на изхабените монети или за консумацията на индустрията за лукс. Оттук следва, че
„не може никога да има изкушение да се изнася злато като еквивалентни стоки, или неблагоприятен търговски баланс, освен като резултат на количествено пресищане със средства за обръщение“.*174
Само когато металът губи от стойността си или я надхвърля вследствие на експанзията или контракцията на масата на средствата за обръщение над или под нейното правилно ниво, се предизвиквал неговият внос или износ.*175 По-нататък би се получило следното: тъй като в първия случай производството на злато се увеличава или намалява, а във втория случай златото се внася или изнася само защото неговото количество е надхвърлило или спаднало под правилното ниво, защото е получило по-висока или по-ниска стойност от своята метална стойност, защото значи стоковите цени са твърде ниски, всяко такова движение действа като средство за корекция*176, като възвръща цените чрез експанзия или контракция на циркулиращите пари пак на истинското им ниво, в първия случай - нивото между стойността на златото и стойността на стоките, а във втория случай - международното ниво на currencies. С други думи: парите циркулират в различните страни само доколкото циркулират като монети във всяка отделна страна. Парите са само монети и затова намиращото се в една страна количество злато трябва да влезе в обръщението и следователно може да се повиши или спадне като стойностен знак за самото себе си над или под своята собствена стойност. По този начин, по околния път на тази международна заплетеност, ние стигнахме благополучно пак до простата догма, съставляваща изходния пункт.
Няколко примера ще покажат как Рикардо насилствено нагажда действителните явления в духа на своята абстрактна теория. Например той твърди, че във времена на слаби реколти често в Англия през периода 1800 до 1820 г. се изнасяло злато не защото имало нужда от зърнени храни и златото е пари, т.е. винаги ефикасно*177 покупателно и платежно средство на световния пазар, а защото златото се е обезценило спрямо другите стоки и следователно currency на страната, в която е имало слаба реколта, се обезценило по отношение на другите национални currencies. Именно защото слабата реколта е намалила масата на циркулиращите стоки, даденото количество на циркулиращите пари било превишило нормалното си ниво и вследствие на това всички стокови цени се били повишили.*178 В противоположност на това парадоксално тълкуване статистически бе доказано, че от 1793 г. до последно време в случай на слаба реколта в Англия наличните средства за обръщение не са били в прекалено количество, а недостатъчни, и за това циркулирали и трябвало да циркулират повече пари, отколкото преди.*179
Също така Рикардо твърдял по времето на Наполеоновата континентална блокада[37] и на английските декрети за блокадата[38], че англичаните изнасят в континента злато вместо стоки, защото техните пари били обезценени в сравнение с парите на континенталните страни, затова стоките им имали по-високи цени и по този начин износът на злато вместо стоки бил по-изгодна търговска спекулация. Според него Англия била пазар, където стоките били скъпи, а парите евтини, докато на континента стоките били евтини, а парите скъпи.
„Факт беше“, казва един английски автор, „че цената на нашите фабрикати и колониални продукти беше катастрофално спаднала под въздействието на континенталната система през последните 6 години на войната. Например цените на захарта и кафето бяха на континента, изразени в злато, четири до пет пъти по-високи, отколкото същите цени в Англия, изразени в банкноти. Това беше времето, когато френските химици откриха цвекловата захар и заместиха кафето с цикория, докато в същото време английските арендатори правеха експерименти за угояване на воловете със сироп и меласа, времето, когато Англия завладя Хелголанд, за да устрои там сточно депо за улеснение на контрабандата със Северна Европа, и когато по-леките сортове британски фабрикати търсеха път за Германия през Турция... Почти всички стоки на света бяха натрупани в нашите складове и лежаха там затворени, освен ако някое малко количество се изкупеше с френско разрешение, за което хамбургските и амстердамските търговци бяха платили бяха платили на Наполеон една сума от 40 000 - 50 000 ф. ст. Странни търговци трябва да са били те, щом са плащали такива суми за правото да пренесат една партида стоки от един скъп пазар на един евтин. Коя беше ясната алтернатива за търговеца? Или да купи кафе по 6 пенса в банкноти и да го отправи към един пазар, където можеше да го продаде веднага за 3 или 4 шил. в злато, или да купи златото с банкноти по 5 ф. ст. за една унция и да го отправи към мястото, където златото се оценяваше по 3 ф. ст. 17 шил. и 10/4 пенса унцията. Тъй че глупаво е да се казва, че се правил износ на злато вместо кафе като по-изгодна търговска операция... Нямаше тогава друга страна в света освен Англия, където можеше да се получат такива големи количества желани стоки. Бонапарт постоянно проучваше внимателно английските ценоразписи. Докато виждаше, че в Англия златото е скъпо, а кафето евтино, той беше доволен от действието на своята континентална система.“*180
Точно по времето, когато Рикардо за пръв път изложил своята парична теория и комитетът на златните кюлчета я включил в своя парламентарен доклад - в 1810 г., - цените на всички стоки в Англия спаднали катастрофално в сравнение с 1808 и 1809 г., докато в същото време златото сравнително повишило своята стойност. Изключение правели земеделските продукти, тъй като техният внос отвън срещал спънки, а количеството им вътре в страната се било намалило поради слабите реколти.*181 Рикардо толкова не разбирал ролята на благородните метали като международно платежно средство, че в своята реч пред комитета на камарата на лордовете (1819 г.), можал да заяви:
„Отливите на злато поради износ биха спрели напълно, щом бъдат възобновени плащанията в злато и паричното обръщение бъде възвърнато към своето метално ниво.“
Той умрял навреме, точно преди да избухне кризата от 1825 г., която опровергала неговото предсказване. Периодът, към който спада писателската дейност на Рикардо, бил изобщо малко пригоден за наблюдаване на функцията на благородните метали като световни пари. Преди въвеждането на континенталната система търговския баланс бил почти винаги в полза на Англия, а по времето на тази система сделките с европейския континент били твърде незначителни, за да повлияят на английския камбиален курс. Паричните пратки били главно от политическо естество и изглежда, че Рикардо съвсем погрешно е разбрал ролята, която паричните субсидии играели в английския износ на злато.*182
Измежду съвременниците на Рикардо, които образували школата за принципите на неговата политическа икономия, най-значителен е Джеймс Мил. Той е направил опит да изложи паричната теория на Рикардо на базата на простото метално обръщение без неуместните международни усложнения, зад които Рикардо скрива несъстоятелността на своя възглед, и без каквато и да е критика на операциите на Английската банка. Неговите основни положения са следните*183:
„Стойността на парите е равна на пропорцията, в която ги разменят срещу други артикули, или на количеството пари, които се дават в размяната за определено количество други вещи. Това съотношение се определя от съвкупното количество пари, намиращи се в една страна. Ако приеме, че всички стоки на една държава са на едната страна, а всичките ѝ пари - на другата, очевидно е, че при размяната на двете страни стойността на парите, т.е количеството стоки, срещу което те се разменят, напълно зависи от количеството на самите пари. Съвсем същ е случаят при действителния ход на нещата. Цялата маса на стоките на една страна не се разменя наведнъж срещу цялата маса на парите, а стоките се разменят на части, често на твърде малки части, през различните периоди на годината. Една и съща пара, която днес е послужила за тази размяна, може утре да послужи за друга. Част от парите се използва за по-голям брой разменни актове, друга - за твърде малък брой, а трета се натрупва и не служи за никаква размяна. Между тези вариации съществува едно средно ниво, основано върху броя на разменните актове, за които би била употребена всяка златна монета, ако всяка реализираше еднакъв брой разменни актове. Нека установим произволно този среден брой на 10. Ако всяка намираща се в страната монета е послужила за 10 покупки, това е същото, като че ли цялата маса на монетите се е удесеторила и всяка монета е послужила само за една единствена покупка. В този случай стойността на всички стоки е 10 пъти по-голяма от стойността на парите и т.н. Обратно, ако вместо всяка монета да служи през годината за 10 покупки, цялата маса на парите се увеличеше 10 пъти и всяка монета извършваше само един разменен акт, ясно е, че всяко увеличение на тази маса би причинило пропорционално намаление на стойността на всяка отделна монета. Тъй като се приема, че масата на всички стоки, срещу които парите могат да се разменят, остава една и съща, стойността на цялата парична маса след увеличаването на нейното количество не е станала по-голя- ма, отколкото е била преди това. Ако приемем, че е станало увеличение с една десета, стойността на всяка кратна част от цялата маса, например една унция, трябва да се е намалила с една десета. Следователно, каквато и да е степента на намалението или увеличението на цялата парична маса, ако количеството на другите вещи остане неизменно, стойността на цялата парична маса и на всяка от нейните части претърпява обратно пропорционално намаление или увеличение. Ясно е, че този закон е абсолютно верен. Всеки път, когато стойността на парите е претърпяла повишаване или спадане, и всеки път, когато количеството на стоките, срещу които те са могли да бъдат разменени, и движението на обръщението остават неизменни, тази промяна трябва да е била предизвикана от относителното увеличение или намаление на парите и не може да се припише на никаква друга причина. Ако се намали масата на стоките, а количеството на парите остане неизменно, ще бъде също така, като че ли се е увеличила цялата сума на парите, и обратно. Подобни изменения са резултат на всяка промяна на движението на обръщението. Всяко увеличение на броя на обръщенията произвежда същия ефект, както и общото увеличение на парите; намалението на броя на обръщенията предизвиква непосредствено обратния ефект... Ако част от годишното производство изобщо не бъде разменена, както например частта, която производителите сами консумират, тази част не влиза в сметката. Тъй като не се разменя срещу пари, тя по отношение на парите като че ли изобщо не съществува... Всеки път, когато увеличението или намалението на парите може да стане свободно, цялото им количество, намиращо се в една страна, се регулира от стойността на благородните метали... Обаче златото и среброто са стоки, чиято стойност, подобно стойността на всички останали стоки, се определя от техните производствени разходи - от количеството на съдържащия се в тях труд.“*184
Цялото остроумие на Мил се свежда до редица колкото произволни, толкова и нелепи предпоставки. Той иска да докаже, че цената на стоките, или стойността на парите, се определя от „съвкупното количество на съществуващите в една страна пари“. Ако предположим, че масата и разменната стойност на циркулиращите стоки остават неизменни, също така и скоростта на обръщението и определената от производствените разходи стойност на благородните метали, и ако едновременно с това предположим, че въпреки това количеството на циркулиращите метални пари се увеличава или намалява по отношение на масата на съществуващите в страната пари, тогава действително става „очевидно“, че сме предположили именно това, което трябваше да докажем. Впрочем Мил изпада в същата грешка, както и Хюм, да пуща в обръщението потребителни стойности, а не стоки с дадена разменна стойност, и затова неговото твърдение е погрешно, дори и да признаем всички негови „предположения“. Скоростта на обръщението може да остане неизменна, също както и стойността на благородните метали, както и количеството на циркулиращите стоки, и вее пак с изменението на тяхната разменна стойност може да е нужна ту по-голяма, ту по-малка парична маса за тяхното обръщение. Мил вижда факта, че част от намиращите се в една страна пари циркулира, докато другата част остава в стагнация. С помощта на една крайно забавна средна сметка той предполага, че всъщност всички намиращи се в страната пари циркулират, макар че в действителност изглежда иначе. Ако приемем, че 10 милиона сребърни талера правят в дадена страна две обръщения в годината, тогава биха могли да бъдат в обръщение 20 милиона, ако всеки талер извършваше само една покупка. Ако пък цялата сума на намиращото се в тази страна сребро във всички форми възлиза на 100 милиона талера, може да се приеме, че тези 100 милиона могат да бъдат в обръщение, ако всяка монета извършва една покупка в пет години. Би могло също така да се приеме, че парите на целия свят циркулират в Хемпстед39, но че всяка кратна част от тях, вместо да прави например по три обръщения в година, прави едно обръщение за 3 000 000 години. Едното предположение е точно толкова важно за определяне на съотношението между сумата на стоковите цени и количеството на средствата да обръщение, колкото и другото. Мил чувства, че за него е от решаващо значение да постави стоките в непосредствена връзка с целия запас от пари, които всеки път съществуват в една страна, а не с онова количество пари, което се намира в обръщение. Той признава, че тоталната маса на стоките в една страна не се разменя „наведнъж“ срещу съвкупната маса на парите, а че различни части от стоките се разменят срещу различни маси от парите през различни периоди от годината. За да отстрани това несъответствие, той предполага, че то не съществува. Впрочем цялата тази представа за непосредственото противопоставяне на стоки и пари в тяхната непосредствена размяна е извлечено от движението на простите покупки и продажби или от функцията на парите като покупателно средство. В движението на парите като платежно средство изчезва вече това едновременно появяване на стоката и парите.
Търговските кризи през XIX в., особено големите кризи през 1825 и 1836 г., не са предизвикали по-нататъшно развитие, а само ново приложение на Рикардовата теория за парите. Конфликтът на всички елементи на буржоазния производствен процес - конфликт, чиито произход и начини за предотвратяване са били търсени в най-повърхностната и най-абстрактна сфера на този процес, в сферата на паричното обръщение - се разразява вече не в отделни икономически явления, както при Хюм в обезценяването на благородните метали през XVI и XVII в. или както при Рикардо в обезценяването на книжните пари през XVIII и началото на XIX в, а в големите бури на световния пазар. Същинската теоретична предпоставка, от която произхожда школата на икономическите заклинатели на бури, се състои всъщност само в догмата, че Рикардо е открил законите на чисто металното обръщение. Това, което оставало да направят, било да подчинят на този закон кредитното или банкнотното обръщение.
Най-общото и най-очебийно явление при търговските кризи е внезапното общо спадане на стоковите цени, което настъпва след по-продължително общо повишаване на същите. Общото спадане на стоковите цени може да бъде изразено като повишаване на относителната стойност на парите в сравнение с всички стоки, а общото повишаване на цените - обратно, като спадане на относителната стойност на парите. И в двата начина на изразяване явлението е само споменато, но не е обяснено. Дали поставям задачата: да се обясни общото периодично повишаване на цените, което се сменя с общото им спадане, или формулирам същата задача така: да се обясни периодичното спадане и повишаване на относителната стойност на парите в сравнение със стоките - различната фразеология оставя задачата толкова непроменена, колкото би направило това превеждането ѝ от немски на английски език. Ето защо теорията на Рикардо за парите дойде тъкмо на място, защото тя придава на една тавтология привидността на причинно отношение. Откъде идва периодичното общо спадане на стоковите цени? От периодичното повишаване на относителната стойност на парите. А откъде идва обратното, т.е. периодичното повишаване на стоковите цени? От периодичното спадане на относителната стойност на парите. Със същото право би могло да се каже, че периодичното повишаване и спадане на цените произлиза от тяхното периодично повишаване и спадане. Самата задача е поставена при предпоставката, че иманентната стойност на парите, т.е. тяхната стойност, определена от производствените разходи на благородните метали, остава непроменена. Щом тази тавтология претендира да бъде нещо повече от тавтология, тогава тя почива върху погрешно разбиране на най-елементарните понятия. Ако разменната стойност на А, измервана в Б, спада, ние знаем, че това може да се дължи както на спадането на стойността на А, така и на повишаване на стойността на Б. Същото е и в обратния случай, когато се повишава стойността на А, измервана в Б. Щом признаем веднъж превръщането на тавтологията в причинно отношение, всичко друго следва с лекота. Повишаването на стоковите цени се дължи на спадането на стойността на парите, а спадането на стойността на парите се дължи, както знаем от Рикардо, на препълненото обръщение, т.е на това, че масата на циркулиращите пари се покачва над нивото, определено от тяхната собствена иманентна стойност и от иманентните стойности на стоките. Също така и, обратно, общото спадане на стоковите цени се дължи на повишаването на стойността на парите на тяхната иманентна стойност вследствие на недостатъчно запълнено обръщение. Следователно цените се повишават и спадат периодично, защото периодично циркулират или твърде много, или твърде малко пари. Ако пък се докаже, че повишаването на цените е съвпаднало с намалено парично обръщение, а спадането на цените - с увеличено обръщение, може въпреки това да се твърди, че вследствие на някакво, макар и статистически съвсем недоказуемо намаление или увеличение на циркулиращата стокова маса, количеството на циркулиращите пари се е увеличило или намалило, ако не абсолютно, то поне относително. Видяхме, че според Рикардо тези общи колебания на цените трябва да стават и при едно чисто метално обръщение, но се изравняват благодарение на редуването си, защото незапълненото обръщение предизвиква например спадане на стоковите цени, спадането на стоковите цени предизвиква износ на стоки в чужбина, а този износ докарва приток на злато в страната, този приток на злато пък предизвиква отново повишаване на стоковите цени. Обратното става при едно препълнено обръщение, когато се внасят стоки, а се изнасят пари. Но тъй като въпреки тези общи колебания, произхождащи от естеството на самото Рикардово метално обръщение, тяхната бурна и насилствена форма, тяхната форма на кризи, принадлежи на периодите с развито кредитно дело, ясно е като бял ден, че издаването на банкноти не се регулира точно по законите на металното обръщение. Лечебното средство на металното обръщение е вносът и износът на благородните метали, които веднага влизат в обръщение като монети и по този начин, чрез своя прилив и отлив, предизвикват спадане или повишаване на стоковите цели. Същият ефект върху стоковите цени трябва сега да се предизвиква изкуствено от банките чрез подражаване на законите за металното обръщение. Ако има приток на злато от чужбина, това е доказателство, че обръщението е незапълнено, че стойността на парите е твърде висока, а цените на стоките твърде ниски и следователно трябва да бъдат пуснати в обръщение нови банкноти, пропорционално на нововнесеното злато. Обратно, те трябва да бъдат изтеглени от обръщение, пропорционално на златото, което изтича от страната. С други думи, издаването на банкноти трябва да се регулира според вноса и износа на благородни метали или според камбиалния курс. Погрешната предпоставка на Рикардо, че златото е само монета и че затова цялото внесено злато увеличава парите в обръщение и затова предизвиква повишаване на цените; че цялото изнесено злато намалява количеството на монетите и затова предизвиква спадане на цените - тази теоретична предпоставка става тук практически експеримент: да се пускат в обръщение толкова монети, колкото е наличното злато в даден момент. Лорд Оувърстоун (банкерът Джоунс Лойд), полковник Торънс, Норман, Клей, Арбътнот и много други автори, известни в Англия под името школа на „currency principle“, не само проповядваха тази доктрина, но посредством банковите закони на сър Робърт Пил от 1844 и 1845 г. я превърнаха в основа на съществуващото английско и шотландско банково законодателство. Нейното позорно фиаско както на теория, така и на практика, след експерименти в най-голям национален мащаб, може да бъде изложено само в учението за кредита.*185 Обаче и сега се вижда как теорията на Рикардо, която изолира парите в тяхната текуща форма на средство за обръщение, завършва с това, че приписва на прилива и отлива на благородните метали такова абсолютно въздействие върху буржоазната икономика, каквото суеверието на монетарната система не беше сънувало. Тъй че Рикардо, който обяви книжните пари за най-съвършената форма на парите, стана пророк на булийонистите.
След като теорията на Хюм, или абстрактната противоположност на монетарната система, беше по този начин развита до крайност, Стюартовото конкретно схващане за парите бе най-после пак възстановено в своите права от Томас Тук*186. Своите принципи Тук извежда не от някаква теория, а от добросъвестен анализ на историята на стоковите цени от 1793 до 1856 г. В първото издание на неговата „История на цените“, която излиза в 1823 г., Тук е още съвсем овладян от теорията на Рикардо и напразно се мъчи да съгласува фактите с тази теория. Неговият памфлет „За парите“, който излиза след кризата от 1825 г., би могъл дори да бъде разгледан като първо последователно изложение на възгледите, на които по-късно Оувърстоун придаде валидност. Обаче по-нататъшните изследвания в историята на стоковите цени го заставиха да се убеди, че онази пряка връзка между цените и количеството на средствата за обръщение, която е предпоставка на теорията, е само фантазия, че експанзията и контракцията на средствата за обръщение при непроменена стойност на благородните метали е винаги следствие, а не причина за колебанията на цените, че паричното обръщение изобщо е само вторично движение и че в действителния производствен процес парите получават още и съвсем други определености по форма освен тази на средство за обръщение. Неговите подробни изследвания не спадат към простото метално обръщение, а към друга сфера и затова не могат да бъдат разгледани тук, също както и принадлежащите към същото направление изследвания на Уилсън и Фулъртън.*187 Всички тези автори не схващат парите едностранчиво, а в различните им моменти, обаче само веществено, без каквато и да е жива връзка било между тези моменти, било с цялата система на икономическите категории. Затова те погрешно смесват парите, за разлика от средствата за обръщение, с капитала или дори със стоката, макар, от друга страна, да са принудени при случай да изтъкнат разликата между парите и другите две форми.*188 Например, ако се изпрати злато в чужбина, в действителност в чужбина се изпраща капитал, но същото става и ако се изнасят желязо, памук, жито, накратко, всяка стока. И едното, и другото е капитал и затова те не се различават като капитал, а като пари и стока. Следователно ролята на златото като международно разменно средство не произлиза от неговата определеност по форма като капитал, а от неговата специфична функция като пари. Също тъй, когато златото или вместо него банкнотите функционират като платежно средство във вътрешната търговия, те са същевременно и капитал. Обаче капитал във формата на стока не би могъл да ги замести, както нагледно показват например кризите. Тъй че те стават платежно средство пак поради отликата на златото като пари от стоката, а не поради неговото битие като капитал. Дори и когато капиталът се изнася направо като капитал, например, за да се даде под лихва в чужбина определена стойностна сума, от конюнктурите зависи дали ще бъде изнесен във формата на стоки или във формата на злато и ако износът стане последната форма, това става поради специфичната определеност по форма на благородните метали като пари, в противоположност на стоката. Изобщо споменатите автори не разглеждат отначало парите в онзи абстрактен вид, както се разглеждат в рамките на простото стоково обръщение и както израстват в отношенията между самите стоки, намиращи се в процеса. Затова те се колебаят постоянно насам-натам между абстрактните определености по форма, които парите получават в противоположност на стоката, и онези определености на парите, в които се крият по-конкретни отношения, като капитал, revenue*189 и т.н.*190
БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ
*139 „Металите имат такава свойственост и особеност, че в тях самите се свеждат всички отношения в едно - тяхното количество, тъй като не са получили от природата друго качество нито във вътрешното си устройство, нито във външната си форма и направа.“ (Галиани, цит. съч., стр. 126-127).
*140 - необходимо условие. Ред.
*141 - вечен двигател. Ред.
*142 През 760 г. маса бедни хора се изселили, за да промиват речния златоносен пясък южно от Прага, и трима души били в състояние да промият за един ден злато за три марки. Вследствие на това притокът към находищата и броят на извадените от земеделието работни ръце нараснали дотолкова, че на другата година страната била сполетяна от глад. (Вж. М. G. Körner. „Abhandlung von dem Alterthum des höhmischen Bergwerks“, Schneeberg, 1758 [p. 37 seq.] [M. Г. Кьорнер. „Трактат за миналото на бохемското минно дело“, Шнеберг, 1758 г., стр. 37 и сл.].)
*143 Откритията в Австралия и другаде досега още не са засегнали отношението между стойностите на златото и среброто. Противното твърдение на Мишел Шевалие има толкова стойност, колкото и социализмът на този екс сенсимонист. Наистина курсовете на среброто на лондонския пазар показват, че средната цена на среброто, изразена в злато, през 1850-1858 г. е близо с 30% по-висока, отколкото през периода 1830-1850 г. Това покачване обаче се обяснява с търсенето на сребро от страна на Азия. През периода от 1852 до 1858 г. цената на среброто в отделни години и месеци се изменя само в зависимост от това търсене, а съвсем не от притока на злато от новооткритите източници. Ето една таблица на цените на среброто на лондонския пазар, изразени в злато:
Цени на среброто за една унция: Година март юли ноември 1852 61 1/8 пенса 60 1/4 пенса 61 7/8 пенса 1853 61 3/8 пенса 61 1/2 пенса 61 7/8 пенса 1854 61 7/8 пенса 61 3/4 пенса 61 1/2 пенса 1855 60 7/8 пенса 61 1/2 пенса 60 7/8 пенса 1856 60 7/8 пенса 61 1/4 пенса 62 1/8 пенса 1857 61 3/4 пенса 61 5/8 пенса 62 1/2 пенса 1858 61 5/8 пенса - - *144 „Златото е чудесно нещо! Който го притежава, е господар на всичко, каквото желае. Със злато човек дори може да настани души в рая.“ (Колумб в едно писмо от Ямайка през 1503 г.) [Бележка на Маркс в личния му екземпляр /.]
*145 - чест. Ред.
*146 Впрочем Хюм признава тази постепенност, макар че тя не отговаря на неговия принцип. Вж. David Hume. „Essays and treatises on several subjects“, London, 1777, vol. I, p. 300 [Дейвид Хюм. „Очерци и трактати по различни въпроси“. Лондон, 1777 г., т. I, стр. 300].
*147 Стюарт, цит. съч., т. I, стр. 394-400.
*148 Дейвид Хюм, цит. съч., стр. 300.
*149 Дейвид Хюм, цит. съч., стр. 303.
*150 „Очевидно е, че цените зависят не толкова от абсолютното количество на стоките и парите, намиращи се в дадена нация, колкото от количеството на стоките, които са или могат да бъдат изнесени на пазара, и от парите, които циркулират. Ако затворят насечените пари в сандъци, за цените това е все едно, че са унищожени; ако стоките се складират в магазини и складове, действието ще бъде същото. Тъй като в такива случаи парите и стоките никога не се срещат, те не могат да си влияят едни на други. Сумата (на цените) достига в края на краищата точната пропорция към новото количество монети, което се намира в страната.“ (Цит. съч., стр. 303, 307, 308.)
*151 своята е прибавено в личния екземпляр II. Нем. ред.
*152 Вж. Лоу и Франклин относно свръхстойността, която златото и среброто получават вследствие на тяхната парична функция. Също и Форбоне. [Бележка на Маркс в личния му екземпляр I.]
*153 Тази фикция буквално се среща у Монтескьо. [Бележка на Маркс в личния му екземпляр I.]
*154 Стюарт, цит. съч., т. I, стр. 394 и сл.
*155 Джеймс Стюарт, пак там, т. II, стр. 377-379.
*156 Пак там, стр. 379-380 и сл.
*157 „Добавъчните монети могат да бъдат заключени или превърнати в сребърни съдове... Що се касае до книжните пари, те, щом са изпълнили първата задача да задоволят потребността на този, който ги е взел назаем, ще се върнат при длъжника и ще бъдат реализирани... Ето защо, в каквато и пропорция да се увеличи или намали количеството на металните пари в страната, стоките ще се покачват или спадат съобразно с принципите на търсенето и конкуренцията, а последните винаги ще зависят от склонностите на лицата, притежаващи собственост или друг някакъв еквивалент за даване, но никога от количеството на монетите, които те притежават... Нека то“ (количеството на металните пари в страна) „бъде съвсем незначително, докато в страната има реална собственост от какъвто и да е вид и конкуренция за консумиране между тези, които я притежават, цените ще бъдат високи посредством разменната търговия, символичните пари, взаимните плащания и хиляди други изобретения. Ако страната има връзка с други нации, трябва да съществува известна пропорция между цените на много видове стоки в страната и другаде и внезапното увеличение или намаление на металните пари, ако приемем, че то само по себе си би могло да предизвика повишаване или спадане на цените, би било ограничено в своето действие от външната конкуренция.“ Стюарт, цит. съч., т. 1, стр. 400-402. „Във всяка страна паричното обръщение трябва да съответства на промишлеността на жителите, които произвеждат стоки, постъпващи на пазара... Затова, ако количеството на монетите в страната спадне под пропорцията, съответстваща на цените на промишлените изделия, предлагани за продажба, ще се прибегне до изобретения като символични пари, които ще създадат еквивалент за тях. Ако пък металните пари превишат пропорционално размера на промишлеността, те няма да предизвикат повишение на цените, нито ще влязат в обръщението: те ще бъдат натрупани като съкровища... Каквото и да е количеството на парите в дадена нация в сравнение с останалия свят, в обръщение винаги може да остане само такова количество, което е пропорционално на консумацията на богатите жители и труда на бедните“, а тази пропорция не се определя „от количеството на фактически намиращите се в страната пари“. (Пак там, стр. 403-408 и сл.) „Всички нации ще се стараят да отправят своите налични пари, които не са им необходими за тяхното собствено обръщение, в такава страна, където лихвата на парите е висока в сравнение с тяхната собствена страна.“ (Пак там, т. 2, стр. 5.) „Най-богатата страна в Европа може да бъде най-бедна откъм циркулиращи метални пари.“ (Пак там, т. 2, стр. 6.) - Вж. полемиката срещу Стюарт у Артър Йънг. [Прибавено в личния екземпляр.]
*158 Стюарт, пак там, т. 2, стр. 370. Луи Блан превръща „money of the society“, което не значи нищо друго освен вътрешни национални пари, в социалистически пари, което нищо не значи, и последователно прави от Джон Лоу социалист. (Вж. първия том от неговата „История на френската революция“.)
*159 - паричното обръщение. Ред.
*160 Макларен, цит. съч., стр. 34 и сл. Патриотизмът подвел един преждевременно починал немски автор (Густав Юлиус) да противопостави на школата на Рикардо стария Бюш като авторитет. Бюш превел гениалният английски език на Стюарт на хамбургски диалект и обезобразил оригинала, колкото могъл.
*161 Това не е съвсем точно. Напротив, на някои места правилно формулира закона. [Бележка на Маркс в личния му екземпляр]
*162 - принц на науката. Ред.
*163 - ужас на князете и светлина на света. Ред.
*164 Поради тази причина разликата между „currency“ и „money“, т.е. между средството за обръщение и пари, не е посочено в „Богатството на народите“. Подведен от привидното безпристрастие на Адам Смит, който отлично познавал своя Хюм и Стюарт, честният Макларен отбелязва: „Теорията за зависимостта на цените от количеството на средствата за обръщение до сега не е привлякла вниманието към себе си; и доктор Смит, подобно на г-н Лок“ (Лок се колебае в своя възглед) „не счита металните пари за нищо друго освен за стока.“ (Макларен, цит. съч., стр. 44.)
*165 David Ricardo. „The high Price of Bullion, a proof of the depreciation of Banknotes“, 4 edition, London, 1811 [Дейвид Рикардо. „Високата цена на кюлчетата - доказателство за обезценяване на банкнотите“, 4 издание, Лондон, 1811 г.] (Първото издание излязло в 1809 г.). По-нататък: „Reply to Mr. Bosanquet's practical observations on the report of the bullion committee“, London, 1811 [„Отговор на практическите бележки на г-н Бозанкет по доклада на комитета за кюлчетата“, Лондон, 1811 г.]
*166 Дейвид Рикардо. „Принципи на политическата икономия“, стр. 77. „Стойността на благородните метали, както и на всички други стоки, зависи в края на краищата от общото количество труд, необходим, за да бъдат произведени и доставени на пазара.“
*167 Цит. съч., стр. 77, 180, 181.
*168 Рикардо, цит. съч., стр. 421. „Количеството на парите, които могат да бъдат употребени в една страна, зависи от тяхната стойност. Ако циркулираше само злато, щяха да бъдат необходими 15 пъти по-малко пари, отколкото ако се употребяваше само сребро.“ Вж. също Ricardo. „Proposals for an economical and secure currency“, London, 1816, p. 8 [Рикардо. „Предложение за икономично и устойчиво парично обръщение“, Лондон, 1816, с. 8], където той казва: „Количеството на циркулиращите банкноти зависи от сумата, необходима за обръщението в една страна, а тази сума се регулира от стойността на единицата мярка на парите, от сумата на плащанията и от икономиката при тяхното реализиране.“
*169 Рикардо. „Принципи на политическата икономия“, стр. 432, 433.
*170 Дейвид Рикардо. „Отговор на практическите бележки на г-н Бозанкет и т.н.“, стр. 49. „Че цените на стоките се повишават или спадат пропорционално на увеличението или намалението на количеството на парите, аз приемам за неоспорим факт.“
*171 Дейвид Рикардо. „Високата цена на кюлчетата и т.н.“, стр. 4. „Парите биха имали една и съща стойност във всички страни.“ В своята „Политическа икономия“ Рикардо е видоизменил това изречение, но не по начин, който тук би имал значение.
*172 Цит. съч., стр. 3-4.
*173 Цит. съч., стр. 4.
*174 „An unfavourable balance of trade never arises but from a redundant currency.“ (Ricardo, L. c., p. 11, 12). [„Неблагоприятен търговски баланс не се получава другояче освен поради прекомерност на средствата за обръщение“.]
*175 „Износът на монети се предизвиква от тяхното поевтиняване и не е следствие, а причина за неблагоприятен баланс.“ (Цит. съч., стр. 14.)
*176 Пак там, стр. 17.
*177 В първото издание действащо; поправено в личния екземпляр. Ред.
*178 Рикардо, цит. съч., стр. 74, 75. „В резултат на слаба реколта Англия би се оказала в положението на страна, лишена от част от своите стоки, която затова се нуждае от по-малко количество средства за обръщение. Currency, което по-рано съответстваше на платежите, би се оказало сега прекомерно и относително евтино пропорционално на намаленото производство. Ето защо износът на тази сума би възстановил стойността на currency спрямо стойността на currencies на другите страни.“ Смесването на понятията пари и стока, както и на понятията пари и монета се разкрива по забавен начин в следващото изречение на Рикардо: „Ако можем да приемем, че след слаба реколта, когато Англия има случай за необикновено голям внос на жито, някоя друга страна има излишък от този артикул, но не се нуждае от никакви други стоки, би следвало безспорно, че тази нация не би изнесла житото си срещу стоки: но тя също тъй не би изнесла жито и за пари, тъй като парите са стока, от която всички нации се нуждаят не абсолютно, а само относително.“ (Пак там, стр. 75.) В епичната поема на Пушкин бащата на героя не може никак да разбере, че стоката е пари. Но че парите са стока, това русите са разбрали отдавна, което се доказва не само от английския внос на жито през 1838-1842 г., но и от цялата история на тяхната търговия.
*179 Срв. Thomas Tooke. „History of prices“ [Томас Тук. „История на цените“] и James Wilson. „Capital, currency and banking“. [Джеймс Уилсон. „Капитал, средства за банково дело“.] (Последната книга е сборник от статии, излезли през 1844, 1845 и 1847 г. в Лондон в „Economist“.)
*180 James Deacon Hume. „Letters on the Cornlaws“, London, 1834, p. 29-31. [Джеймс Дийкън Хюм. „Писма за житните закони“, Лондон, 1834 г., стр. 29-31].
*181 Томас Тук. „История на цените и т.н.“, Лондон, 1848, стр. 110.
*182 Срв. У. Блейк, цитираните по-горе „Бележки и т.н.“.
*183 James Mill. „Elements of political economy“. [Джеймс Мил. „Основи на политическата икономия“.] В текста преведено от френския превод на Ж. Т. Парисо, Париж, 1823.
*184 Цит. съч., стр. 128-136 и сл.
*185 Няколко месеца преди избухването на общата търговска криза през 1857 г. една комисия заседаваше в камарата на общините, за да изследва ефекта на банковите закони от 1844 и 1845 г. Лорд Оувърстоун, теоретичния баща на тези закони, се впусна в своята реч пред комисията в следното самохвалство: „Чрез точно и бързо изпълнение на принципите на закона от 1844 г. всичко протече редовно и леко, паричната система е здрава и непоклатима, процъфтяването на страната е безспорно, доверието на публиката в закона от 1844 г. расте всеки ден. Ако комисията би пожелала още практически доказателства за здравината на принципите, върху които почива този закон, или за благотворните резултати, осигурени от него, правилният и достатъчен отговор би бил: погледнете около себе си; погледнете сегашното положение на търговията в страната, погледнете народното доволство, богатство и процъфтяването на всички обществени класи; и след това комисията ще бъде в състояние да реши дали да спре по-нататъшното действие на закона, при който са постигнати такива резултати.“ Така Оувърстоун надуваше своята собствена победна тръба на 14 юли 1857 г.; на 12 ноември същата година правителството на своя собствена отговорност трябваше да отмени чудотворния закон от 1844 г.
*186 Тук е бил съвсем незапознат със съчинението на Стюарт, както се вижда от неговата „History of prices from 1839 to 1847“, London, 1848 [„История на цените от 1839 до 1847 г.“, Лондон, 1848 г.], в която той излага историята на паричните теории.
*187 Най-значителното съчинени на Тук освен „История на цените“, което е издадено в 6 тома от неговия сътрудник Нюмарч, е „Ап Inquiry into the currency principie, the connection of currency with pnces etc.“, 2. Edition, London, 1844 [„Изследване върху закона за средствата за обръщение, връзките на средствата за обръщение с цените и т.н.“, 2 изд., Лондон, 1844 г.]. Съчинението на Уилсън вече цитирахме. Накрая трябва да споменем още John Fullarton. „Оп the regulation of currencies“ 2. Edition, London, 1845 [Джон Фулъртън. „За регулирането на средствата за обръщение“, 2 изд., Лондон, 1845 г.].
*188 „Трябва да се прави разлика между парите като стока, т.е. капитал, и парите като средство за обръщение.“ (Тук. „Изследване върху закона за средствата за обръщение и т.н.“, стр. 10). „Може да се приеме, че златото и среброто при тяхното получаване почти точно покриват сумата, която е необходима... Златото и среброто притежават безкрайното предимство пред всички останали видове стоки... чрез обстоятелството, че те навсякъде се употребяват като пари... Плащането на задълженията, външни и вътрешни, обикновено по договор става в монети, а не в чай, кафе, захар или индиго; и затова изпращането на пари, било в посочените монети, било в кюлчета, които могат веднага да бъдат превърнати в монети чрез монетния двор или на пазара на страната, в която се изпращат, трябва да предлага на изпращача най-сигурен, най-непосредствен и точен начин за постигане на тази цел, без риск за неуспех поради недостатъчно търсене или колебание на цените“. (Фулъртън, цит. съч., стр. 132, 133.) „Всеки друг артикул“ (освен златото и среброто) „може по своето количество или качество да се окаже извън обичайното търсене в страната, в която е изпратен.“ (Тук. „Изследване и т.н.“).
*189 - доход. Ред.
*190 Превръщането на парите в капитал ще разгледаме в трета глава, която трактова капитала и образува край на този пръв раздел. [Вж. „Капиталът“, т. I, отдел втори. Ред.]
БЕЛЕЖКИ
[32] Маркс цитира произведението на Пиетро Мартир Ангиера (на български Петър Мъченика) от „De Orbe Novo“ („За новия свят“) по книгата: W. Н. Prescott. „History of the Conquest of Mexico, with a Preliminary View of the Ancient Mexican Civilisation, and the Life of the Conqueror Hernando Cortez“. Vol. I, London, 1850, p. 123. (У. X. Прескот. „История на завоюването на Мексико, с предшестващия преглед на древната мексиканска цивилизация и животопис на завоевателя Ернандо Кортес“. T. I. Лондон, 1850 г., стр. 123).
[33] Jacob Grimm. „Geschichte der deutschen Sprache“. Bd. I - II,Leipzig, 1848.
[34] Историческа школа на правото - реакционно направление в историческата и юридическата наука, възникнало в Германия в края на XVIII в. Характеристиката на тази школа вж. в статията на К. Маркс „Философският манифест на историческата школа на правото“ и в неговото произведение „Към критиката на Хегеловата философия на правото. Увод“ (К. Маркс и Ф. Енгелс. Съч., т. 1, стр. 82-89 и 401.)
[35] Английският икономист-финансист Джон Лоу се опитвал за осъществи на практика своята абсолютно несъстоятелна идея, че посредством пускането в обръщението на негарантирани банкноти държавата може да увеличи богатството на страната. В 1716 г. той основал във Франция частна банка, преобразувана през 1718 г. в държавна банка. Едновременно с неограничената емисия на книжни пари банката на Лоу изземала от обръщение металните пари. В резултат на това се развили много борсовият ажиотаж и борсовата спекула, които завършили в 1720 г. с пълен банкрут на държавната банка и на самата „система на Лоу“.
[36] Трейднидъл стрийт - улица в Лондон, на която се намира Английската банка.
[37] Континентална блокада или континенталната система, обявена от Наполеон I в 1806 г., забранявала на страните от Европейския континент да търгуват с Англия. В осъществяването на континенталната блокада участвали Испания, Неапол, Холандия, Прусия, Дания, Русия, Австрия и др. страни.
[38] Имат се предвид редица „кралски укази“ (orders in council), които били издадени през 1807 г. в отговор на обявяването на континенталната блокада от Наполеон I и с които се забранявало на неутралните страни да търгуват с Франция и присъединилите се към континенталната система страни.