Карл Маркс
Писма върху „Към критиката на политическата икономия“
1858-1859
Източник: К. Маркс, Към критиката на политическата икономия, 1983. Партиздат, София 📖 PDF
Превод: Кирил Тотев
Сканиране, препис и корекция: Славчо Г. Иванов
Дигитализация: Даниела Пенкова
- Маркс до Фердинанд Ласал, 22 февруари 1858 г.
- Маркс до Енгелс, 2 април 1858 г.
- Маркс до Фердинанд Ласал, 22 февруари 1858 г.
- Маркс до Енгелс, между 13 и 15 януари 1859 г.
- Маркс до Енгелс, 21 януари 1859 г.
- Маркс до Йозеф Вайдемайер, 1 февруари 1859 г.
- Бележки
Маркс до Фердинанд Ласал, 22 февруари 1858 г.
В Дюселдорф
Лондон, 22 февруари 1858 г.
9, Grafton Terrace, Maitland Park
Haverstock Hill.Драги Л[асал],
...Искам да ти поразкажа нещо във връзка с моя икономически труд.[46] В действителност вече от няколко месеца насам се занимавам с окончателната разработка. Но работата напредва много бавно, защото редица предмети, които човек от много години насам е превърнал в главен обект на изследванията си - щом той сметне, че най-сетне е привършил с тях, те отново показват свои нови страни и предизвикват ново обмисляне. При това аз не съм господар, а по-скоро само ратай на времето си. За самия мен ми остава само нощта, а пък и много честите пристъпи и рецидиви на едно заболяване на черния дроб също пречат на нощната работа, при всички тези обстоятелства за мен би ми било най-удобно, ако можех да публикувам цялата работа на свезки, несвързани с определени срокове. То би имало и предимството, че по този начин по-лесно ще може да се намери книгоиздател, тъй като в изданието ще може да се вложи по-малък капитал. Ти наистина ще ме задължиш, ако се поогледаш дали в Берлин не може да се издири такъв издател. Под думата „свезки“ разбирам такива части, в каквито последователно излезе „Естетика“ на Фишер.
Трудът, за който преди всичко тук става дума, е Критика на икономическите категории или, ако щеш, системата на буржоазната [политическа] икономия, критически разгледана. Това е едновременно изложение на системата, а заедно с това и нейна критика въз основа на изложението ѝ. Съвсем не ми е ясно колко печатни коли ще излезе цялото. Да имах време, спокойствие и средства да разработя цялата работа още преди да я представя на публиката - бих я дал в много сбит вид, защото открай време съм обичал метода на сбитостта. Но така отпечатвана на последователни свезки - това е може би по-добре за усвояването ѝ от страна на публиката, но съвсем сигурно във вреда на формата ѝ - работата, по необходимост, някак ще се поразточи. Nota bene*, щом си изясниш дали работа ще може или няма да може да се уреди в Берлин - бъди така добър да ми пишеш, защото ако това там не става, ще направя опит в Хамбург. Един друг пункт се заключава в това, че книгоиздателят, който поеме работата, трябва и да ми заплати - необходимост, заради която може да пропадне и цялото дело в Берлин.
Изложението - имам предвид самия маниер - е напълно научно, значи не нарушава обикновените полицейски изисквания. Цялата работа е разделена на шест книги: 1) За капитала (съдържа няколко предварителни глави). 2) За поземлената собственост. 3) За наемния труд. 4) За държавата. 5) Международната търговия. 6) Световен пазар. Разбира се, не мога да избягна на места да давам и критически становища за други икономисти, по-специално - полемични бележки за Рикардо, тъй като дори и той сам, qua** буржоа, е принуден да прави грешки дори от строго икономическа гледна точка. Но, общо взето, критиката и историята на политическата икономия и на социализма би трябвало да съставят предмета на един друг труд. И, най-сетне, една кратка историческа скица на развитието на икономическите категории и отношения - трети труд. Само че тъкмо сега, когато след 15-годишни проучвания вече съм стигнал дотам, да мога здравата да се заловя на работа - май че ми мирише, че някакви бурни раздвижвания навън ще ми попречат. Няма що! Ако привърша много късно, така че светът вече да не проявява интерес към такива неща -грешката, очевидно, ще бъде у мен...
Твой К. М.
Публикувано за пръв път в книгата:
F. Lassalle. „Nachgelassene Briefe
und Schriften“ Bd., III
Stuttgart - Berlin 1922* Отбележи си. Ред.
** - като. Бълг. ред.
Маркс до Енгелс, 2 април 1858 г.
В Манчестър
[Лондон], 2 април 1858 г.
Драги Фредерик,
...От историята с жлъчката съм така зле, че тази седмица пак не мога ни да мисля, ни да чета или да пиша, или пък да правя каквото и да било, освен статиите за „Tribune“. Те, естествено, не бива да отпадат, тъй като колкото може по-скоро трябва да мога да се опълча срещу тия кучета. Само че това неразположение е фатално, защото не мога да започна разработката на работата за Дункер*, докато не се оправя здравословно и докато пак не усетя в пръстите си сила и хватка за работа.
По-надолу накратко давам структурата на първата част. Целият буламач ще се подели на шест книги: 1. За капитала. 2. Поземлената собственост. 3. Наемен труд. 4. Държава. 5. Международната търговия. 6) Световен пазар.
I. Капиталът се поделя на четири раздела: а) Капиталът изобщо. Това е материалът за първата свезка. б) Конкуренцията или действието на многото капитали помежду им. в) Кредит, където капиталът се явява спрямо отделните капитали като общ елемент, г) Акционерният капитал, като най-съвършена форма (отвеждаща към комунизма) и в същото време с всичките му противоречия. Преходът от капитал към поземлена собственост се показва едновременно с това и исторически, тъй като съвременната форма на поземлената собственост е продукт на въздействието на капитала върху феодалната и други поземлени собственици. Също и преходът от поземлената собственост към наемния труд се дава не само диалектически, но и исторически, понеже последният продукт на съвременната поземлена собственост е всеобщото установяване на наемния труд, който тогава се явява като основа на целия този буламач.
И тъй (днес ми е трудно да пиша), сега можем да пристъпим към corpus delicti.**
I. Капитал. Първи раздел. Капиталът изобщо. (В целия този раздел се предполага, че надницата винаги остава равна на своя минимум. Движенията на самата надница, спадането или покачването на нейния минимум спадат към разглеждането на въпроса за наемния труд. Сетне поземлената собственост се приравнява на нула, т.е. с поземлената собственост като особено икономическо отношение тук още не се занимаваме. Само по този начин човек може да отбегне необходимостта при всички отделни отношения всеки път да говори за всички тях.)
1. Стойност. Чисто се свежда до количеството труд, времето като мярка за труда. Потребителната стойност - разглеждана била субективно, като полезност на труда, или обективно, като полезност на продукта - тук се явява само като веществена предпоставка на стойността, която засега съвсем отпада от икономическото определение на формата. Стойността като такава няма никаква друга „вещност“ освен самия труд. Това определение на стойността, за пръв път доловена у Петѝ, чисто разработена у Рикардо[47], е само най-абстрактната форма на буржоазното богатство; още отнапред тя сама по себе си предполага изчезване 1) на първобитния комунизъм (Индия и т.н.), 2) на всички недоразвити, предбуржоазни начини на производство, в които размяната не го владее в целия си обхват. Наистина, това е абстракция, но историческа абстракция, която е могла да възникне само въз основа на определено историческо развитие на обществото. Всички възражения против тази дефиниция на стойността са извлечени било от по-неразвити производствени отношения, било пък почиват на неразборията, че по-конкретните икономически определения, от които е извлечена стойността и които поради това, от друга страна, могат да бъдат разглеждани като по-нататъшно развитие на стойността - биват противопоставяни на същата в нейната абстрактна неразвита форма. При неяснотата у самите господа икономисти по отношението на тази абстракция към по-сетнешни, по-конкретни форми на буржоазното богатство тези възражения, повече или по-малко са били оправдани.
От противоречието между общия характер на стойността и нейното веществено битие в дадена определена стока и т.н. - този общ характер по-после се явява в парите - произтича категорията „пари“.
2. Пари.
Няколко думи за благородните метали като носители на паричните отношения.
а) Парите като мярка. Няколко бележки за идеалната мярка у Стюарт, Атууд, Ъркърт; в по-понятна форма у проповедниците на работните пари (Грей, Брей[48] и т.н. Пътем - няколко удара върху прудонистите). Стойността на стоката, преведена в пари, е нейната цена, която засега се явява само тази чисто формална разлика от стойността. Въз основа на общия закон за стойността по-сетне определено количество пари изразява само определено количество опредметен труд. Доколкото парите са мярка, променчивостта на тяхната собствена стойност е безразлична.
б) Парите като средство за размяна, или простото обръщение.
Тук трябва да се разглежда само простата форма на самото това обръщение. Всички по-нататъшни обстоятелства, които го определят, тук остават вън от нея, следователно ще бъдат разглеждани едва по-късно (те предполагат по-развити отношения). Ако означим стоката със С, а парите с П, тогава простото обръщение наистина показва двете кръгообръщения или двете заключителни точки: С-П-П-С и П-С-С-П (последното съставя преход към „в“), но изходният пункт и възвратният пункт ни най-малко не съвпадат, или пък само случайно съвпадат. Повечето от тъй наречените закони, установени от икономистите, не разглеждат паричното обръщение в рамките на неговите собствени граници, а като такова, в което се включват и което се определя от по-развити движения. Всичко това сега се изключва. (Това отчасти влиза в учението за кредита, но отчасти трябва да се разглежда при ония точки, където парите пак се появяват, само че в по-развито определение.) Тук следователно парите са като средство за обръщение (монета), но в същото време и като реализация (не само краткотрайна) на цената. От простото определение, че стоката, изразена като цена, вече идеално е разменена срещу пари, още преди реално да е разменена, от само себе си следва важният икономически закон, че масата на обръщаемите средства се определя от цените, а не обратно. (На това място - някои исторически сведения за полемиката по тази точка.) От това по-нататък следва, че скоростта [на обръщението] може да замества масата на [парите], но че е необходима определена маса пари за едновременните актове на размяната, доколкото те самите не се отнасят едни към други като плюс и минус - като взаимно изравняване и съгласуване, но тази точка тук може да се засегне само като предварителна бележка. Тук повече не навлизам в по-нататъшното развитие на този отдел. Отбелязвам само, че разпадането на С-П и П-С е най-абстрактната и най-повърхностната форма, в която се изразява възможността за кризите. От развитието на закона, според който циркулиращата маса [пари] се определя от парите, следва, че тук са дадени предпоставки, които по никой начин не съществуват за всички обществени условия; затова е глупаво например притокът на пари от Азия и Рим и неговото въздействие върху тамошните цени просто да се поставя наравно със съвременните търговски отношения. Най-абстрактните определения, проучени по-точно, винаги показват по-нататъшната конкретна, определена историческа база. (Разбира се, защото в тази своя определеност те са извлечени от нея.)
в) Парите като пари. Това е доразвитие на формата П-С-С-П. Парите като самостоятелно битие на стойността в противовес на обръщението; материално битие на абстрактното богатство. Показва се още в обръщението, доколкото парите се проявяват не само като средство на обръщението, а и като нещо, което реализира цената. В това свое качество като „в“, в което „а“ и „б“ се явяват само като функции, парите са обща стока при сключване на контракти (тук важна е променчивостта на тяхната стойност, определяна от работното време), като предмет за натрупване на съкровища. (Тази функция дори сега играе важна роля в Азия, а в античния свят и през Средновековието - навсякъде. Сега още съществува, но само като второстепенен момент, в банково дело. По време на кризи парите пак в същата форма придобиват важно значение. Парите в тази форма се разглеждат заедно със световно историческите илюзии, каквито те предизвикват и т.н.; техни разрушителни свойства и т.н.) Като реализация на всички по-високи форми, в които ще се изяви стойността; окончателни форми, в които външно се приключват всички стойностни отношения. Обаче фиксирани в тази форма, парите престават да бъдат икономическо отношение - тази форма угасва в техния материален носител: златото и среброто. От друга страна, доколкото парите влизат в обръщението и пак се обменят срещу С, от икономическото отношение пак отпада заключителният процес - потреблението на стоката. Простото парично обръщение не съдържа в себе си принципа на самовъзпроизводството и затова изтласква отвъд себе си. В парите - както показва това развитието на техните определения - е заложено искането за влизащата в обръщението и запазващата се в него, и в същото време предполагаща обръщението, стойност - капитала. В същото време този преход е исторически. Допотопната форма на капитала е търговският капитал, който винаги развива пари. Едновременно с това - възникване на истинския капитал от парите или на търговския, който завладява производството.
г) Това просто обръщение, разгледано само по себе си - а тъкмо то е повърхността на буржоазното общество, където са заличени по-дълбоките процеси, от които то произлиза, - не показва никакво различие между субектите на размяната, освен само формално и временно. Това е царството на свободата, на равенството и на основаната върху „труда“ собственост. Акумулацията, която тук се явява под формата на натрупване на съкровища, се представя само като резултат от много голяма пестеливост и т.н. Нелепост, от една страна, на проповедниците на икономическа хармония, съвременните фритрейдъри (Бастиа, Кери[49] и т.н.), да представят спрямо по-развити производствени отношения и техните антагонизми, това най-повърхностно и най-абстрактно нещо като тяхна истина. Нелепост на прудонистите и други подобни социалисти да противопоставят идеите на равенството и т.н. - които отговарят на тази размяна на еквиваленти (или предполагани като такива) - на неравенствата и т.н., в които се възвръща тази размяна и от които тя произтича. Като закон за присвояването в тази сфера се явява присвояването чрез труд, размяна на еквиваленти, така че размяната възвръща само същата стойност, но в друга материална форма. Накратко, тук всичко е красиво***, само че веднага ще вземе ужасен край, и то по силата на закона за еквивалентността. А именно сега тук стигаме до
3. Капитала.
Всъщност това е най-важното в тази първа свезка, за която най-много трябва да получа твоето мнение. Но сега не мога да продължа писането. Тая мръсна жлъчка ме затруднява да държа перото, а от това навеждане на главата над хартията ми се завива свят. И тъй, за другия път.
Поздрав.
Твой К. М.
Публикувано за пръв път в книгата:
„Der Briefwechsel zwischen
F. Engels und K. Marx“.
Bd. II, Stutgard, 1913.* К. Маркс. „Към критиката на политическата икономия“. Ред.
** - буквално: веществен състав на престъплението, тук: главният предмет на изследването. Ред.
*** В оригинала: вместо правилната дума „schön“, иронично е дадена диалектната форма „scheen“. Ред.
Маркс до Фердинанд Ласал, 22 февруари 1858 г.
В Берлин
Лондон, 22 февруари 1858 г.
9, Grafton Terrace,
Maitland Park Haverstock Hill.Драги Ласал,
...Колкото се отнася до закъснялото изпращане на ръкописа* - попречи ми, първо, заболяването ми, а после пък трябваше да наваксам други работи за препитание. Но съществената причина беше следната: материалът беше готов пред мен; касаеше се само за формата. Но както и да пишех, привнасях някакъв привкус от стила на чернодробното си заболяване. А имам дваж по-голямо основание да не допускам това съчинение да бъде развалено поради някакви медицински причини:
1. То е резултат от пенайсетгодишни изследвания, а това значи - резултат от най-доброто време на моя живот.
2. То за пръв път научно застъпва един важен възглед за обществените отношения. Тъкмо за това пред партията съм длъжен да не допускам тази работа да бъде обезобразявана от някакъв тромав, дървен почерк, какъвто е присъщ при заболяване на черния дроб.
Аз не се стремя към елегантно изложение, а само към това, да пиша на привичния си стил, което по време на болестните месеци ми беше невъзможно поне на тази тема, макар че през това време трябваше да напиша, а затова и написах, най-малко за два печатни тома, английски уводни статии de omnibus rebus et quibusdam aliis**.
Ако някой - дори да не е толкова похватен, какъвто си ти - представи това положение на нещата на господин Дункер, аз смятам, че той само ще одобри моето поведение, защото за него, като книгоиздател, просто всичко се свежда до това, аз да се старая да му представя срещу неговите пари най-добрата стока.
След около месец ще бъда готов, тъй като всъщност едва сега пристъпвам към писането.
Поздрав.
Твой К. М.
Публикувано за пръв път в книгата:
F. Lassalle. „Nachgelassene
Brief und Schriften“. В.
III Stutgart - Berlin, 1922* К. Маркс. „Към критиката на политическата икономия“. Ред.
** - за всякакви неща и разни други. Ред.
Маркс до Енгелс, между 13 и 15 януари 1859 г.
В Манчестър
Лондон, между 13 и 15 януари 1859 г.
Драги Енгелс,
Ако ти е възможно до вторник да ми доставиш една статия (докато пък аз бих поел следващия петък), това би било важно, защото ми се иска до сряда да изпратя ръкописа си* на Дункер, а пък това е невъзможно, ако не мога да разполагам с вторника.
Ръкописът е около 12 печатни коли (3 свезки) и макар че заглавието му е: „Капиталът изобщо“ - само не припадай! - тези свезки още нищо не съдържат за капитала, а само двете глави: 1) Стоката, 2) Парите или простото обръщение. Както виждаш, частта, която подробно е разработена (през май, когато идвах при теб), все още няма да излезе. Това е добро в двояко отношение. Ако това издание потръгне добре, бързо ще може да последва третата глава за капитала[50]. Второ, тъй като тия кучета поради самото естество на предмета в публикуваната част няма да могат да сведат своята критика само до тенденциозни ругателства, а цялото ще им се види изключително сериозно и научно - ще принудя тия каналии по-после много сериозно да приемат и моите възгледи за капитала. Впрочем смятам, че - независимо от всякакви практически съображения - главата за парите ще бъде интересна за познавачите на материята.
Твой К. М.
Публикувано за пръв път в книгата:
„Der Briefwechsel zwischen
F. Engels und К. Marx“. Bd. II,
Stutgard, 1913.* K. Маркс. „Към критиката на политическата икономия“. Ред.
Маркс до Енгелс, 21 януари 1859 г.
В Манчестър
[Лондон], 21 януари [1859 г.]
Драги Енгелс,
Злополучният ръкопис* е готов, само че не може да се изпрати, защото нямам пукната пара, за да внеса пощенските разноски и да го осигуря. Последното е необходимо, тъй като тук нямам копие от него. Затова трябва да те помоля до понеделник да ми изпратиш малко пари (пощенската станция в Тотнхем, Кортроуд корнър). Ще ми бъде много добре дошло, ако можеш да пратиш 2 ф. ст., тъй като отложих за понеделник няколко плащания към дребни хорица, които повече никак не могат да се отсрочват. Ти сам разбираш, че съвсем не ми е приятно пак да увисвам на врата ти - сега, когато тъкмо си изплатил или трябва да изплатиш полицата на Ф[райлиграт]. Но това е желязна необходимост. През идната седмица - тъй като за осем дни си давам отпуск, преди да се заловя с продължението на ръкописа - ще видя дали няма да измайсторя някакъв финансов ход. Не вярвам някога да са писали за „парите“ при такова безпаричие. Повечето автори, писали по този предмет, са били в дълбок мир с предмета на своите изследвания.
Потръгне ли този труд в Берлин, може би ще се измъкна и от цялата тая кал. Вече е крайно време за това.
Поздрав.
Твой К. М.
Публикувано за пръв път в книгата:
„Der Briefwechsel zwischen
F. Engels und K. Marx“. Bd. II,
Stutgard, 1913.* K. Маркс. „Към критиката на политическата икономия“. Ред.
Маркс до Йозеф Вайдемайер[51], 1 февруари 1859 г.
В Милуоки
Лондон, 1 февруари 1859 г.
9, Grafton Terrace,
Maitland Park Haverstock Hill.Драги Вайви,
...А сега - най-важното. Моята “Критика на политическата икономия“ ще излиза на отделни свезки (първите свезки - след 8-10 дни) при Франц Дункер в Берлин (книгоиздателството на Бесер). Благодарение само на Ласаловото необикновено усърдие и на изкуството му да придумва можа да убеди Дункер да предприеме тази крачка. Разбира се, той си запази отворена вратичка. Окончателният договор зависи от продажбата на първата свезка.
Аз разпределям цялата политическа икономия на 6 книги:
Капитал; поземлена собственост; наемен труд; държава; външна търговия; световен пазар.
Първата книга се състои от четири раздела:
Първи раздел: Капиталът изобщо се разпада на три глави: 1) Стоката; 2) Парите, или простото обръщение [циркулация]; 3) Капиталът. Първа и втора глави, около 10 коли, съставят съдържанието на първите излизащи свезки. Ти разбираш политическите основания, които ме подбудиха за позабавя третата глава за „капитала“, докато пак стъпя на твърда почва.
Съдържанието на излизащите свезки е следното:
Първа глава: Стоката
A. Исторически сведения по анализа на стоката. (Уилям Петѝ, англичанин от времето на Чарлз II); Боагилбер (от времето на Луи XIV); Б. Франклин (първата му младежка работа от 1729 г.)[52], физиократите; сър Джеймс Стюарт, Адам Смит; Рикардо и Сисмонди.
Втора глава: Парите или простото обръщение [циркулация].
1. Мярка на стойностите.
Б. Теории за единицата мярка на парите (в края на 17 в. - Лок и Лаундс, епископ Баркли (1750)[53]; сър Джеймс Стюарт; лорд Касълрей; Томас Атууд; Джонс Грей; прудонистите).
2. Средство на обръщението [на циркулацията].
а) Метаморфозата на стоките.
б) Обръщението на парите.
в) Монета. Стойностен знак.
3. Пари.
а) Образуване на съкровища.
б) Платежно средство.
в) Световни пари (money of the world).
4. Благородните метали
B. Теории за средствата за обръщението [за циркулацията] и за парите [монетарна система; „Spectator“[54], Монтескьо, Дейвид Хюм; сър Джеймс Стюарт; А. Смит, Ж. Б. Сей; комитет за кюлчетата[55], Рикардо, Джеймс Мил; лорд Оувърстоун и неговата школа; Томас Тук (Джеймс Уилсън, Джон Фулъртън)].
В тези глави наред с другото ще бъде разбит из основи прудоновският со>циализъм, който сега е на мода във Франция, и който иска да запази частното производство, но пък да организира размяната на частните продукти, желае стоката, но не желае парите. Комунизмът трябва да се отърве преди всичко от този „лъжлив брат“*. Но независимо от цялата полемична цел ти знаеш, че анализът на простите парични форми е най-мъчният, защото е и най-абстрактният дял на политическата икономия.
Надявам се, че ще извоювам научната победа за нашата партия. Но още сега самата партия трябва да покаже дали е достатъчно многобройна, за да изкупи достатъчно екземпляри, и по този начин да поуспокои издателя заради неговите „угризения на съвестта“. От продажбата на първите свезки зависи по-нататъшното излизане на цялата работа. Получа ли аз най-сетне окончателен договор, всичко ще бъде наред.
Поздрав.
Твой К. М.
Публикувано за пръв път
изцяло на руски език в Съчинения
К. Маркса и Ф. Знгельса, 1 изд.,
т. XXV, 1934 г.* Библията. Второ послание към коринтяните, глава XI, стих 26. Ред.
БЕЛЕЖКИ
46 Маркс има пред вид своите икономически ръкописи от 1857-1858 г. Тези ръкописи представлявали материал от икономическите издирвания на Маркс, започнати още в началото на 50-те години за написване на замисления от него голям икономически труд, в който той възнамерявал да проучи цялата съвкупност на проблемите на капиталистическия начин на производство и заедно с това да разкритикува буржоазната политическа икономия. Маркс е посочил основните точки на плана за този голям труд в редица негови писма до Енгелс и други лица (вж. К. Маркс и Ф. Енгелс, Съч., т. 29, стр. 253-257, 444-445, 47-448, 464), както и в незавършения проект за „общ увод“ към този труд (вж. настоящето издание). В хода на по-нататъшните издирвания Маркс нееднократно променял първоначалния си план и в съответствие с основните му варианти създал „Към критиката на политическата икономия“ и „Капиталът“. Ръкописите от 1857-1858 г. били, така да се каже, чернови бележки за двете произведения. Ръкописите са публикувани за пръв път на езика на оригинала от Института по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС през 1939 г. под редакционното заглавие „Grundrisse der Kritik der politischen Oekonomie (Rohentwurf).“
47 W. Petty. „A Treatise of Taxes and contributions“. London, 1667 (У. Петѝ. „Трактат за налозите и данъците“. Лондон, 1667). Маркс цитира в свой собствен превод на немски език книгата на Рикардо: „Оп the Principles of Political Economy and Taxation“. London, 1821, p. 420 („Принципи на политическата икономия и облагането“, Лондон, 1821, стр. 420) (Вж. К. Маркс и Ф. Енгелс. Съч., т. 29, стр. 240).
48 Маркс има предвид следните произведения на изброените там автори: J. Steuart. „An Inquiry into the Principles of Political Economy, being an Essay on the Science of Domestic Policy in Free Nations“. London, 1767 (Дж. Стюарт. „Изследване относно принципите на политическата икономия или Опит за науката на вътрешната политика при свободните народи“, Лондон, 1767). Маркс използвал дъблинското издание на тази книга от 1770 г.; Th. Atwood. „The Currency Question, the Gemini Letters“. London, 1844 (T. Атууд. „Въпросът за паричното обръщение. Писма на близнаци“, Лондон, 1844); D. Urquhart. „Familiar Words“. London, 1855 (Д. Ъркърт. „Дружески думи“, Лондон, 1855; J. Gray. „The Social System. A Treatise on the Principle of Exchange“. Edinburgh, 1831 (Дж. Грей. „Социалната система. Трактат за принципа на [паричния] обмен“. Единбърг, 1831) и от същия автор: „Lectures on the Nature and Use of Money“, Edinburgh, 1848 („Лекции за природата и употребата на парите“, Единбърг, 1848); J. F. Bray. „Labours Wrongs and Labours Remedy“. Leeds, 1839 (Дж. Ф. Брей. „Трудови несправедливости и трудови средства за тяхното премахване“, Лийдс, 1839).
49 Маркс навежда към следните произведения на споменатите там автори: F. Bastiat. „Harmonies économiques“. Paris, 1850 (Ф. Бастиа. „Икономически хармонии“, Париж, 1850) и Н. Ch. Carey. „Essay on the Rate of Wages with an Examination of the Cause of the Differences in the Condition of the Labouring Population on throughout the World“. Philadelphia, 1835 (X. Ч. Кери. Опит за размера на надницата с анализ на причините за различието в положението на трудещото се население в целия свят“. Филаделфия, 1835).
50 Маркс има предвид онази част от своите икономически ръкописи (вж. бележка 46), която той нарекъл „главата от капитала“. Тя е написана през периода от ноември 1857 г. до май 1858 г. Вж. К. Marx. „Grundrisse der Kritik der politischen Oekonomie“. Bd. I, Moskau, 1939, S. 149-762 (K. Маркс. „Основни черти на критиката на политическата икономия“. T. I, Москва, 1939 г., стр. 149-762).
51 Това писмо е публикувано за пръв път с големи съкращения в списание „Die Neue Zeit“, Bd. 2, Nr. 32, 1906-1907.
52 Маркс има предвид труда на Б. Франклин, написан през 1729 г. и отпечатан през 1731 г. - „А Modest Inquiry into the Nature and Necessity of a Paper Currency“ („Скромно изследване за природата и необходимостта от книжни пари“) (вж. настоящето издание).
53 Маркс има предвид труда на Бъркли „The Querist“. London, 1750 („Поставителят на въпроси“, Лондон, 1750).
54 Както се вижда от първия свитък на „Към критиката на политическата икономия“ от К. Маркс, става дума за броя на списание „Spectator“ от 19 октомври 1711 г. (вж. настоящето издание).
55 За отчета на комитета на кюлчетата (1810) (вж. настоящето издание).